Том Клэнси - Всички страхове

— Какво, за бога, беше това? — почти изкрещя Рикс.

— Опашката я няма, сър. Току-що изгубихме сонарната опашка — отвърна операторът на сонара. — Дясната сензорна група е вън от строя.

Рикс вече го нямаше в кабината. Операторът говореше на себе си.

— „Контрол“, тук рулевото отделение — обади се един високоговорител. — Нещо току-що разби винта ни.

— Кърмовите плоскости са повредени, сър. Не можем да маневрираме.

Боцманът издърпа младия рулеви от стола и зае мястото му. После бавно и внимателно се зае да движи руля.

— Изглежда, има повреда в хидравликата. Другото като че е в ред, сър.

— Застопорете кърмовите плоскости в неутрално положение. Носът с десет градуса към повърхността — заповяда помощник-капитанът.

— Тъй вярно.

— И какво беше това? — попита Дубинин.

— Металическо, огромно механично смущение на нула-пет-едно — отвърна офицерът и посочи кръстчето на екрана пред себе си. — Както виждаш, нискочестотен, прилича на барабан… Но този шум тук е доста по-висок Чух го в слушалките си. Приличаше на картечен откос. Чакай малко — каза старши лейтенант Рюков, а мозъкът му трескаво заработи. — Честотата — имам предвид интервала на импулсите — наподобяваше движение на винт… Не може да е друго…

— А сега? — попита капитанът.

— Изчезна напълно.

— Искам целия хидроакустичен екип тук — каза уверено капитан Дубинин. — Поемаме нов курс нула-четири-нула. Скорост десет възела.

Намирането на съветски военен камион се оказа детска игра. Откраднаха го заедно с една служебна кола. В Берлин бе малко след полунощ, а в неделя обикновено по улиците нямаше никой. Както и всички други столици. Берлин е весел град, но от другия ден започваше нова работна седмица, а германците се отнасят към работата си сериозно. Единствените хора, които се виждаха, бяха закъснели клиенти на кварталните бирарии или отиващи на нощна смяна работници. Единственото, което имаше значение обаче, бе, че движението е слабо и те успяха да достигнат целта си навреме.

„Тук някога имаше стена — помисли си Гюнтер Бок. — От едната страна бяха американските, а от другата съветските бойни части. До лагерите им се намираха малки, но интензивно използвани учебни полигони.“ Сега стената я нямаше и между двете механизирани военни части се простираше само голяма затревена площ. Служебната кола спря пред съветския портал, Часовият бе двадесегодишен старши сержант с пъпчиво лице и мръсна униформа. Когато видя трите звезди върху пагоните на Кайтел, очите му се разшириха от изненада.

— Мирно! — прогърмя на перфектен руски гласът на немеца. — Аз съм от щаба на армията и идвам на внезапна проверка за бойната готовност. Няма да докладваш на никого за пристигането ми. Ясно ли е?

— Тъй вярно, другарю полковник!

— Продължавай да носиш службата. И почисти тази мърлява униформа, преди да съм се върнал, иначе няма да усетиш кога ще изхвърчиш на китайската граница! Карай! — заповяда Кайтел на Бок, който бе зад волана.

— Zu Befehl, Herr Oberst! 115 115 Zu Befehl, Herr Oberst! (нем.). — На вашите заповеди, господин полковник! — Бел.прев. — каза Бок, след като потеглиха. Напушваше го смях. „В цялата работа има нещо забавно — помисли си той. — Само нещо. Но трябва да притежаваш необходимото чувство за хумор.“

Полковият щаб се помещаваше в стара сграда от времето на Хитлеровия вермахт. Руснаците обаче повече бяха наблегнали на използването, отколкото на поддържането й. Пред постройката се виждаше обичайната градинка, в която през лятото дори растяха цветя. Танковият полк имаше доста богата история, на която войниците — съдейки по часовия на портала — явно не обръщаха голямо внимание. Бок спря точно пред вратата. Кайтел и останалите слязоха от колата и нахълтаха в щаба като глутница раздразнени булдози.

— Кой е дежурният офицер в този бардак? — извика Кайтел.

Един ефрейтор само посочи с пръст. Ефрейторите обикновено не оспорват действията на висшите офицери. Дежурният офицер, когото намериха, бе около тридесетгодишен майор.

— Какво става тук? — попита той.

— Аз съм полковник Иваненко от Инспектората на армията. Правим внезапна проверка за бойната готовност. Вдигнете полка по тревога!

Майорът пристъпи напред и натисна някакъв бутон, от който из цялото поделение засвириха сирени.

— А сега повикайте полковия си командир. Искам веднага да довлече пияния си задник тук. Каква е бойната ви готовност, майоре? — попита Кайтел, без да остави време на офицера срещу него да си поеме дъх.