Том Клэнси - Всички страхове

— Съгласен съм с тях — обади се почти веднага генерал Фремънт.

— Много добре. Направете го — заповяда Фаулър. В крайна сметка звучеше разумно.

Връзките се осъществиха по различни канали. Главнокомандващият САК се зае със стратегическите сили. Първото съобщение бе изпратено чрез същия механичен глас, който бе оповестил дежурните авиационни крила на САК. Макар и военновъздушните бази с бомбардировачи да знаеха за тревогата, съобщението за Бойна готовност — ДВЕ прозвуча доста заплашително. Фиброоптичните кабели предадоха същото съобщение във военноморската нискочестотна радиосистема, разположена в района на горния полуостров на езерото Мичиган. Този сигнал трябваше да бъде препратен по морз. Същината на тази радиосистема бе, че посредством нея знаците можеха да се изпращат много бавно. Все едно че на ключа работеше начинаещ радист. Всъщност тя действаше като свързващ механизъм: казваше на подводниците да изплават на повърхността, за да получат по-подробни съобщения чрез спътникова връзка.

В Кингс Бей, Джорджия; Чарлстън, Южна Каролина; Гротън, Кънектикът и на още три места в Тихия океан сигналите бяха получени от дежурните в подводните ескадри. От тридесет и шестте ракетоносеца, с които разполагаше Америка в момента, деветнадесет патрулираха в морето. Два се намираха в сухи докове за ремонт и бяха напълно неизползваеми. Останалите стояха на кейовете. На борда на всички се намираха намалени по численост екипажи и нито един от командирите не бе в своята лодка през тази неделна вечер. Но това нямаше голямо значение. Ракетоносците разполагат с по два екипажа и по всяко време на денонощието един от двамата им капитани се намира в радиус четиридесет километра от лодката. На борда на всички подводници има алармени инсталации, които зазвъняха. Дежурният екипаж започна подготовка за незабавни бойни действия. Дежурният командир на всяка лодка бе преминал строгите тестове, изискващи се, за да бъде „одобрен за командир“. Тези офицери имаха ясни и точни заповеди за действие: когато се получи подобен сигнал за тревога, трябва възможно най-бързо до излязат в морето. Повечето хора решиха, че става въпрос за учение, но ученията в стратегическите части са нещо сериозно. Влекачите вече подгряваха дизелите си, за да помогнат на лодките да излязат от базата. Екипажите развързваха въжетата и кабелите за брегово закрепване. На борда офицерите проверяваха личния състав, за да видят с колко човека разполагат. В интерес на истината тези военни кораби, както и всички подобни, са излишно пренаселени. Те съвсем спокойно могат да функционират и с половината от екипажа си. Бойна готовност — ДВЕ означаваше, че трябва да направят точно това.

Капитан Джим Росели в НВКЦ се зае с конвенционалните сили. Предварително записаните съобщения се пуснаха на съответните части. В армията това означаваше на равнище дивизия. Във военновъздушните сили — на равнище авиокрила, а във флота — ескадри. Конвенционалните части преминаха към Бойна готовност — ТРИ. Капитан Росели и подполковник Барнс лично се свързаха по телефона с по-висшите командири. Но дори когато разговаряха с полковници и подполковници с по двадесет и пет години служба, те трябваше да обясняват на всекиго: „Не, сър, това не е — повтарям, — не е учение.“

Американските военни части навсякъде по света незабавно преминаха към по-висока степен на бойна готовност. Както можеше и да се очаква, тези от тях, които по принцип поддържаха по-висока от нормалната бойна готовност, реагираха най-бързо. Между тях бе и берлинската бригада.

— Капитане, получихме съобщение за тревога по телеграфа.

— Какво? — попита Рикс и вдигна поглед от масата на щурмана.

— Съобщение за тревога, капитане — повтори свързочникът и му подаде лист с няколко кодови групи.

— Страхотно време за учения — поклати глава Рикс. — Заемете бойните си постове. Тревога първа степен — извика той.

Един старшина включи вътрешната уредба и повтори заповедта:

— Внимание! Всички по бойните постове. Веднага след съобщението се чу електронният звънец, който окончателно разсея съмненията, че ще има тревога.

— Господин Питни — надвика шума Рикс, — вдигнете се на антенна дълбочина.

— Тъй вярно, капитане. Дълбочина две-нула метра.

— Слушам, дълбочина две-нула метра. Вдигнете носа с десет градуса към повърхността.

— Десет градуса към повърхността, тъй вярно — отвърна младият моряк, За рулеви обикновено се назначаваха най-нисшестоящите членове на екипажа. Той започна да изпълнява маневрата.