Том Клэнси - Всички страхове

— Сър, носът е с десет градуса нагоре към повърхността.

— Много добре.

Маневрата тъкмо приключи и хората започнаха да заемат местата си. Капитан трети ранг Клагет влезе в командния пост, за да замести Рикс Щурманът Питни също зае новия си пост. Моряците насядаха около оръжейните конзоли. На кърмата останалите офицери и моряци заеха места в центъра за ракетно управление, откъдето се командваха двадесет и четири те ракети „Трайдънт“ на „Мейн“. От отсека за спомагателна екипировки пък се контролираше резервният дизелов двигател.

В командния пост вътрешният оператор се свърза последователно с всички отсеци и те му докладваха готовността си за действие.

— Какво става? — обърна се Клагет към Рикс.

Капитанът просто му подаде листчето с няколкото кода, съобщаващи за тревогата.

— Учение ли?

— Предполагам. Пък и защо не? — продължи Рикс. — Днес е неделя, нали?

— Морето на повърхността май още не се е укротило.

Като по команда вълните започнаха да люлеят „Мейн“. Стрелката на дълбокомера показваше деветдесет и пет метра, когато лодката се наклони с десет градуса към десния си борд. Целият екипаж се заоглежда и замърмори. На борда едва ли имаше човек, който да не е страдал от вълнението. Лодката бе идеалното място за хващане на морска болест. Без възможност за външна ориентация — подводниците по очевидни причини нямат илюминатори — очите не могат да забележат никакво движение. Средното ухо обаче регистрира движението с абсолютна сигурност. Явлението, което бе засегнало почти всички астронавти на „Аполо“, започна да оказва въздействие и на моряците. Несъзнателно те започнаха енергично да тръскат глави, сякаш за да прогонят досадно насекомо. Целият екипаж се надяваше, че каквото и, по дяволите, да става — никой от подчинените на Рикс, включително и самият той, не знаеше какво, — то скоро щеше да свърши. Тогава отново щяха да се върнат на най-хубавата дълбочина — сто и двадесет метра, — където движенията на лодката бяха недоловими.

— Изкачихме се на две-нула метра, сър.

— Много добре — отвърна Питни.

— „Сонар“ вика „Контрол“. Контактът със „Сиера-16“ е изгубен. Шумът от повърхността пречи.

— Какви са последните данни за нея? — попита Рикс.

— Последно положение две-седем-нула, разстояние до целта тридесет и седем хиляди метра — отвърна мичман Шоу.

— Добре. Извадете антената за свръхвисоки честоти. Вдигнете перископа — заповяда той на дежурния щурман. „Мейн“ вече се люлееше усилено и Рикс искаше да разбере причината. Щурманът завъртя боядисаното в червено и бяло колело и хидравликата изтласка блестящия от смазка цилиндър нагоре.

— Охо — каза капитанът и сложи ръце на двете ръкохватки.

Мощта на вълните бе толкова голяма, че вибрациите от перископа се предаваха чак до ръкохватките му. Рикс се наведе и погледна.

— Уловихме сигнал със свръхвисока честота, сър — обади се свързочникът.

— Добре — каза Рикс. — Според мен вълните са най-малко десетметрови, момчета. Някои от тях се разбиват точно над нас. Ако се наложи да стреляме, няма да успеем да ги пробием — опита се да се пошегува той. Все пак имаха учение.

— Как е небето? — попита Клагет.

— Облачно. Няма звезди.

Рикс се изправи и сви ръкохватките.

— Приберете перископа — каза той и се обърна към Клагет: — Помощник, искам да продължим заниманията с нашия приятел по възможно най-бързия начин.

— Да, капитане.

Рикс посегна да вдигне телефона, за да се обади в центъра за ракетно управление. Искаше да каже на хората там, че учението трябва да приключи в рекордно кратък срок. Но преди да успее да натисне нужния бутон, се появи свързочникът.

— Капитане, това не е учение.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рикс.

Лейтенантът не изглеждаше много щастлив.

— Бойна готовност — ДВЕ, сър — докладва той и подаде съобщението.

— Какво?

Погледът на Рикс пробягна по краткото и вледеняващо съобщение.

— Какво, по дяволите, става? — попита той и подаде бележката на Клагет.

— Бойна готовност — ДВЕ? Никога не сме били в Бойна готовност — ДВЕ. Поне откакто съм… Спомням си за една Бойна готовност — ТРИ, но тогава бях още в първи курс на морското училище…

Моряците в отсека се спогледаха. В американската армия има пет степени на бойна готовност, номерирани от пет до едно. Бойна готовност — ПЕТ означава нормални мирновременни операции. ЧЕТИРИ е малко по-висока степен. При нея се увеличава численият състав на определени постове. Осигуряват се повече пилоти и танкисти в близост до бойната техника. Бойна готовност — ТРИ е свързана с доста по-сериозни действия. На този етап целият боен състав се свиква в подразделенията си. При Бойна готовност — ДВЕ подразделенията се разгръщат. Тази степен е запазена за непосредствена заплаха от война. Бойна готовност — ЕДНО все още не бе обявявана. В този случай съществува нещо повече от заплаха за избухване на война. Оръжието се подготвя и се зарежда в очакване на заповед за стрелба.