Том Клэнси - Всички страхове

Младият майор, който тъкмо бе посегнал към телефона, спря. Не знаеше коя заповед да изпълни първо.

— Е?

— Бойната ни готовност е в съответствие с армейските изисквания, другарю полковник.

— Е, ще имате възможност да го докажете. — Кайтел се обърна към един от придружаващите го офицери: — Запиши името на този хлапак.

На по-малко от две хиляди метра се виждаха светлините на американската база, която съвсем доскоро се намираше в Западен Берлин.

— Те сигурно също провеждат учение — забеляза Кайтел/Иваненко. — Чудесно. Покажете, че действате поне толкова бързо, колкото и те — прибави той.

— Какво става тук? — Командирът на полка, също полковник, бе пристигнал с разкопчана униформа.

— Започва да ми прилича на мелодрама — избумтя Кайтел. — Това е внезапна проверка за бойната готовност. Вие сте командир на полка. По-добре се хванете на работа, отколкото да задавате въпроси.

— Но…

— Какво но? — попита Кайтел. — Не знаете ли какво означава „проверка на бойната готовност“?

„За да се справиш с руснаците, е необходимо само едно нещо“ — помисли си Кайтел. Те бяха надменни, нетолерантни и каквото и да говореха, мразеха германците. От друга страна, когато човек ги натиснеше, действията им ставаха предсказуеми. Въпреки че чинът му не бе по-висок от този на полковия командир, Кайтел със сигурност крещеше по-силно. Това бе достатъчно.

— Ще ви покажа на какво са способни момчетата ми.

— Ще видим — увери го Кайтел.

— Доктор Райън, по-добре веднага слезте тук — каза гласът и линията прекъсна.

— Добре — отвърна Джак.

Той взе цигарите си и слезе долу в стая 7-F-27 — оперативния център на ЦРУ. Той се намира в северната част на сградата и доста прилича на стаите със същото предназначение в други държавни служби. Щом влезе през вратата, на която имаше шифров секрет, човек попада в помещение с размери осем на десет метра. В средата се вижда голяма кръгла маса, около която са наредени шест стола. Над всеки от столовете има табелка с надпис: Старши дежурен офицер; Преса; Африка — Латинска Америка; Европа — СССР; Близък изток — тероризъм; Южна Азия — Източна Азия — Тихият океан. Часовниците на стените показват времето в Москва, Пекин, Триполи, Бейрут и естествено Гринуич. До оперативния център се намира зала за конференции, от която се вижда вътрешният двор на ЦРУ.

— Какво става? — попита Джак още с влизането си.

Гудли го следваше по петите.

— Според ПВО за Северна Америка в Денвър току-що е избухнало ядрено устройство.

— Що за тъпи шеги?! — отвърна Джак инстинктивно. Преди другият де бе успял да отговори, стомахът на Райън се преобърна. Никой не си правеше подобни шеги.

— Де да беше така — отвърна старшият дежурен офицер.

— Какво знаем?

— Почти нищо.

— Кажи ми нещо ориентировъчно. Някаква криза?

У Джак отново действаше инстинктът, а не разумът. Ако имаше някаква криза, той вече щеше да я знае.

— Добре, къде е Маркъс?

— На път за насам. На борда на С-141, някъде между Япония и Алеутските острови. Вие сте шефът, сър — забеляза дежурният офицер и мислено благодари на Бога, че не е той. — Президентът е в Кемп Дейвид. Държавният секретар и министърът на отбраната…

— Са мъртви ли? — попита Джак.

— По всичко личи, че е така, сър.

Райън затвори очи.

— Милостиви Боже! А вицепрезидентът?

— В официалната си резиденция. Самите ние знаем от около три минути. Дежурен в НВКЦ е капитан Джеймс Росели. Генерал Уилкс пътува за там. Имаме връзка с военното разузнаване. Президентът току-що е наредил Бойна готовност — ДВЕ за стратегическите ни сили.

— Някаква реакция на руснаците?

— Нищо необичайно. В Източен Сибир се провежда локално военновъздушно учение. Това е всичко.

— Добре, предупреди всички станции. Кажи им, че искам да знам всичко, с което евентуално разполагат. Всичко. Да преровят източниците си на информация по най-бързия възможен начин. — Джак спря за момент. — Сигурен ли си, че това наистина се е случило?

— Сър, два разузнавателни спътника са засекли огненото кълбо. От ПВО твърдят, че със сигурност става въпрос за ядрен взрив, но все още нямат данни за жертви и разрушения. Изглежда, експлозията е точно до стадиона. Прилича на „Черната неделя“, сър, само че е истинско. Това определено не е учение, сър, иначе нямаше да поставяме стратегическите си сили в Бойна готовност — ДВЕ.

— Прехваната ли е траектория на балистична ракета? Или пък може би е хвърлена от самолет?