Том Клэнси - Всички страхове

Капитанът имаше предвид: главнокомандващия ВС на САЩ в зоната на Атлантика — адмирал Джошуа Пейнтър — и съответния главнокомандващ за Тихия океан. По традиция двата поста се заемаха от членове на военноморските сили. Главно командване ЮГ се намираше в Панама, главно командване ЦЕНТЪР — в Бахрейн, а главно командване СЕВЕР във форт „Макферсън“, Атланта, Джорджия. Тези три поста пък по традиция се заемаха от офицери на сухопътните войски. Имаше, разбира се, и други като главнокомандващия обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. В момента постът се заемаше от генерал-полковник. В създалото се положение главнокомандващите на отделните звена фактически не разполагаха с никаква инициатива. Те трябваше просто да дават препоръки към министъра на отбраната, който на свой ред съветваше президента. Президентските заповеди се предаваха от министъра на отбраната към главнокомандващите.

Но министърът на отбраната…

Фаулър намери бутона с надпис „ПВО за Северна Америка“ и го натисна.

— Говори президентът. Намирам се в командния пункт на Кемп Дейвид.

— Господин президент, тук е генерал-майор Борщайн. Главнокомандващия го няма, сър. Беше на мача в Денвър. Господин президент, мой дълг е да ви кажа какво отчитат уредите ни. Експлозията е или на стадиона „Скайдоум“ в Денвър, или някъде много близо до него. Много вероятно е Банкър и Талбът да са мъртви заедно с главнокомандващия ПВО.

— Да — каза с равен тон Фаулър. Той вече бе достигнал до същото заключение.

— Заместник-главнокомандващият в момента пътува. През следващите няколко часа аз ще бъда най-висшият офицер в ПВО, поне докато не пристигне някой от началниците ми.

— Много добре. Сега: какво, по дяволите, става?

— Не знам, сър. Взривът не се предшестваше от нищо необичайно. Нямаше — повтарям, сър, нямаше — засечена траектория на балистична ракета. Опитваме се да се свържем с диспечерите на международното летище „Стейпълтън“. Ще ги накарам още веднъж да проверят данните от радарите си за възможно хвърляне на оръжието от самолет. Нашите уреди не са засекли нищо подобно.

— Щяхте ли да забележите такъв самолет?

— Не непременно, сър — отвърна генерал Борщайн. Системата е добра, но съществуват начини да се излъже. Особено ако се използва само един самолет. Във всеки случай, господин президент, трябва да се вземат някои спешни мерки. Можем ли да ги обсъдим сега?

— Да.

— Сър, на моя отговорност като временно изпълняващ длъжността „главнокомандващ ПВО“ обявих Бойна готовност — ЕДНО. Както знаете, ПВО за Северна Америка разполага с това правомощие, както и с правото да подготвя ядрено оръжие за употреба, но само като контрамярка.

— Няма да подготвяте никакво ядрено оръжие без мое разрешение — каза гневно Фаулър.

— Сър, единствените ядрени бойни глави, с които разполагаме в момента, са в силозите — каза Борщайн. Гласът му бе удивително спокоен и звучеше като механично устройство. — Предлагам да проведем съвместно съвещание с главнокомандващия САК.

— Направете го — заповяда Фаулър.

Операцията отне само секунда.

— Господин президент, тук е главнокомандващият САК — каза генерал Питър Фремънт със стегнат глас.

— Какво, по дяволите, става?

— Сър, все още не знаем, но трябва да се вземат някои неотложни мерки.

— Продължавайте.

— Сър, предлагам ви незабавно да приведете всичките ни стратегически сили в по-висока степен на бойна готовност. Препоръчвам Бойна готовност — ДВЕ. Ако сме изправени пред ядрена атака, трябва да сме максимално готови за отговор. Така ще можем да предотвратим още по-страшни последствия. Освен това мярката ще послужи като преграда срещу евентуалните по-нататъшни намерения за действие на възможния ни нападател.

Ако позволите да прибавя още нещо, сър, то тогава ще кажа, че трябва да увеличим бойната готовност и на конвенционалните ни сили. Ако не за друго, то поне за да окажат съдействие на населението и да намалят възможната паника. Препоръчвам Бойна готовност — ТРИ за конвенционалните сили.

— По-добре да го направим постепенно, Робърт — каза Лиз Елиът.

— Чий беше този глас? — попита Борщайн.

— Аз съм съветничката по националната сигурност — отвърна по-силно от необходимото Лиз.

Цветът на лицето й почти се сливаше с бялата копринена блуза. Фаулър все още се контролираше. Елиът се опитваше да прави същото.

— Не сме се срещали, доктор Елиът. За жалост системите ни за управление и контрол не ни позволяват да го извършим постепенно. Във всеки случай не и бързо. Ако оповестим войските си, веднага ще имаме на разположение всичките си части. После спокойно можем да подберем онези от тях, които са ни необходими. Така ще спестим поне един час. Това са препоръките ми.