Том Клэнси - Всички страхове

— Марвин Ръсел наистина избра лош ден да умре. Както и да е. Паспортите и всичко, което искаше, са тук. Спешно ли е?

— Може да почака.

— Добре — каза Хоскинс и затвори.

— На Уолт май нервите му не издържат. Пат? — забеляза Мъри.

— Обвиняваш ли го? — попита О’Дей.

— Не — поклати глава Дан.

— Ако стане още по-зле…

— Далеч ли е семейството ти?

— Не достатъчно.

— Пет мили — промълви Мъри.

— Какво?

— Уолт каза, че се намира на пет мили от епицентъра и вижда пожарите. Дори прозорците му не били счупени.

— Глупости — отвърна О’Дей. — Сигурно съвсем се е побъркал. Та пет мили са по-малко от осем хиляди метра.

— Какво искаш да кажеш?

— От ПВО съобщиха, че бомбата е с мощност 100 килотона. Трябва да е изпочупила прозорците в огромен периметър. Един прозорец се чупи от около двеста грама допълнително налягане.

— Откъде знаеш?

— Служил съм във флотското разузнаване. Едно време работата ми бе да оценявам вероятните поражения от руски бойни глави. Ако се намираш на осем хиляди метра от епицентъра на бомба с мощност сто килотона, покривът ти ще бъде разрушен, около теб ще избухнат малки пожари и тъй нататък. Не е приятно.

— Ами пердетата ще се запалят ли?

— Би трябвало — отвърна замислено О’Дей. — Да, обикновените пердета ще се запалят. Особено пък ако са с тъмен цвят.

— Уолт не е толкова превъртял, че да не забележи пожар в кабинета си…

Мъри вдигна телефона и натисна бутона за Ленгли.

— Да, какво има, Дан? — попита Джак по микрофона.

— С какви сведения разполагаш за мощността на взрива?

— Според ПВО бомбата е била около сто и петдесет-двеста килотона. Приблизително колкото голяма стратегическа или малка тактическа бойна глава — отвърна Райън. — Защо питаш?

На другия край на масата офицерът от научно-техническия отдел вдигна поглед от снимките.

— Току-що говорих с наш служител в Денвър. Той вижда стадиона от кабинета си. Пет мили, Джак. Освен това само един от прозорците му е пукнат.

— Хайде де — забеляза офицерът.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Райън.

— Пет мили са осем хиляди метра — забеляза Тед Айърс. — Само термичната вълна трябва да превърне сградата във врящ котел. А ударната сто процента ще изпотроши всякаква стъклария.

Мъри чу думите на офицера.

— Да. Колегата ми твърди същото. Моят човек може и да не е на себе си от шока, но със сигурност ще забележи, ако кабинетът му гори, не мислиш ли?

— Получили ли сме вече информация от Денвър? — обърна се Джак към Айърс.

— Не. Спасителният екип още не е пристигнал, но снимките говорят красноречиво, Джак.

— Дан, можеш ли да изпратиш някого веднага там?

— Ще проверя.

— Хоскинс слуша.

— Дан Мъри е, Уолт. Изпрати няколко човека в района на „Скайдоум“ колкото се може по-бързо. Ти остани в кабинета за свръзка.

— Добре.

Хоскинс даде съответните нареждания, като се чудеше дали не рискува живота на подчинените си. После отново остана без работа и се загледа в папката пред себе си. „Марвин Ръсел — помисли си той — е поредният престъпник, умрял от глупост.“ Трафик наркотици. Никога нямаше да поумнеят.

Роджър Дърлинг облекчено въздъхна, когато „Нийкап“ се отдели от самолета цистерна. Преустроеният „Боинг 747“ летеше доста меко, но не и когато бе в близост с танкера КС-10. Преживяването допадна единствено на сина му. В залата за конференции на борда имаше един генерал от военновъздушните сили, един флотски капитан първи ранг, майор от морската пехота и още четирима други офицери. Цялата информация, с която разполагаше президентът, своевременно се предаваше и на „Нийкап“. Включително и съобщенията по „горещата линия“.

— Думите им звучат окуражаващо, но няма да е зле да разберем какво всъщност мислят всички.

— Ами ако наистина става въпрос за руско нападение? — попита генералът.

— И защо ще ни нападат?

— Нали чухте разговора между президента и ЦРУ, сър?

— Но според мен Райън е прав — отвърна Дърлинг. — Иначе просто няма логика.

— А нима светът е логичен? Ами схватките и Берлин и Средиземно море?

— Те са станали между авангардни части. Ние повишаваме бойната си готовност — те също. Войниците се намират прекалено близо едни до други и нечии нерви не издържат. Същото е станало и когато Гаврило Принцип е застрелял ерцхерцога. 116 116 Става въпрос за ерцхерцог Франц Фердинанд фон Есте (1863–1914), убит в Сараево на 28 юли 1914 година, което послужило за повод за започване на Първата световна война. — Бел.прев. Просто един нещастен случай, от който всичко тръгва надолу.