Том Клэнси - Всички страхове

— Не отговарят ли? — обърна се Фаулър към главния свързочник.

— Все още не, сър.

Погледът на Оронша не се откъсваше от екрана на компютъра.

— Боже мой — промърмори президентът. — Толкова много убити.

„И аз също можех да съм сред тях — каза си Лиз Елиът. Мисълта я обливаше като вълна. Напускаше я само за миг, за да се върне отново със същата сила. — Някой е искал да ни убие и аз съм част от това «ни». И не знаем нито кой, нито пък защо…“

— Не може да продължаваме повече така.

„Дори не знаем какво се опитваме да спрем. Кой стои зад всичко това? Защо го вършат?“ — Лиз вдигна поглед към часовника и пресметна времето, оставащо до пристигането на втория „Нийкап“. — „Трябваше да се качим на първия. Защо не го повикахме да ни вземе от Хагърстаун? Стоим си тук и сме идеална мишена. Ако искат да ни убият, този път няма да пропуснат.“

— Как можем да ги спрем? — попита Лиз. — Та той дори не ни отговаря.

„Морски дявол“ едно-три — самолет Р-3С „Орион“ за борба с подводници — бе излетял от военноморската база в Кодиак и сега се бореше с вятъра на около сто и седемдесет метра от водата. Той бе пуснал първите десет сонарни шамандури на десет мили югозападно от „Мейн“. В задната му част сонарните оператори здравата се бяха пристегнали към седалките с високи облегалки. Повечето от тях държаха в ръцете си книжни кесии, в които да повръщат, и всички се опитваха да следят мониторите пред тях. След няколко минути полетът стана по-спокоен.

— За бога, това е моята лодка! — каза Джим Росели.

Той набра Бангор и поиска да говори с Манкузо.

— Какво става, Барт?

— „Мейн“ се е сблъскала с неидентифициран обект. Съобщават за повреден винт и сонар. Един Р-3С я охранява отгоре, а една „Омаха“ напредва към нея. Това са добрите новини. Лошите са, че по време на сблъсъка „Мейн“ е преследвала една „Акула“.

— Какво е преследвала?!

— Хари пробута идеята си пред мен и командването, Джим. Късно е да се тюхкаме. Надявам се, че всичко ще се оправи. „Акулата“ е била доста далеч. Нали чу какъв номер извъртя миналата година Хари на „Омаха“?

— Да, и помислих, че е отнесъл калая.

— Виж, не се безпокой. Сега обаче имам работа по лодките, Джим. Ако нямаш нищо друго, ще трябва да бягам.

— Ясно.

Росели затвори.

— Какво има? — попита Роки Барнс.

Росели му подаде листа със съобщението.

— Това е бившата ми лодка. Аварирала е в залива на Аляска, а около нея се навърта „Акула“.

— Хей, та те са по-тихи от водата. Нали си ми разказвал. Руснаците сигурно въобще не подозират, че са там.

— Аха.

— Горе главата, Джим. Аз вероятно също имам познати от пилотите, свалени над Берлин.

— Къде, по дяволите, се мотае Уилкс? Вече трябваше да е тук — каза Росели. — Той има хубава кола.

— Кой знае, човече. Какво, по дяволите, става изобщо?

— Не знам, Роки.

— Най-сетне идва. Доста е дълго — каза Оронша. — Ето че започва.

ДО ПРЕЗИДЕНТА ФАУЛЪР:

ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ БЕРЛИН ПО ВЪПРОСА, КОЙТО ВИ ИНТЕРЕСУВА. ВРЪЗКИТЕ НИ СА ПОВРЕДЕНИ. ИЗПРАТИЛ СЪМ ЗАПОВЕДИТЕ СИ КЪМ НАШИТЕ ЧАСТИ И АКО СА ГИ ПОЛУЧИЛИ, НЯМА ДА ПРЕДПРИЕМАТ НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ ОСВЕН САМОЗАЩИТА. МОЖЕ БИ СА СИ ПОМИСЛИЛИ, ЧЕ САМОЛЕТИТЕ ВИ ГИ НАПАДАТ, И ПРОСТО СА СЕ ЗАЩИТИЛИ. ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ ОПИТВАМЕ ДА УСТАНОВИМ КОНТАКТ С НАШИТЕ ЧАСТИ. ПЪРВИЯТ НИ ОПИТ ОБАЧЕ Е БИЛ СПРЯН ОТ ВАШИ ВОЙНИЦИ, КОИТО СА СЕ НАМИРАЛИ НА ДОСТА ГОЛЯМО РАЗСТОЯНИЕ ОТ ЛАГЕРА СИ. ОБВИНЯВАТЕ НИ, ЧЕ ПЪРВИ СМЕ ОТКРИЛИ ОГЪН. A3 ОБАЧЕ ВИ КАЗАХ, ЧЕ ЧАСТИТЕ НИ НЕ МОГАТ ДА АТАКУВАТ БЕЗ ИЗРИЧНА ЗАПОВЕД. ОСВЕН ТОВА ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО СВЕДЕНИЕ, С КОЕТО РАЗПОЛАГАМЕ, Е, ЧЕ ЧАСТИТЕ ВИ СА БИЛИ НАХЛУЛИ ДОСТА НАВЪТРЕ В НАШАТА ЗОНА. ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, ДУМИТЕ ВИ НЕ СЪОТВЕТСТВАТ НА ФАКТИТЕ, С КОИТО РАЗПОЛАГАМЕ. НЕ ВИ ОБВИНЯВАМ, НО НЕ МОГА ДА КАЖА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДА ВИ УВЕРЯ, ЧЕ ЧАСТИТЕ НИ НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ НИКАКВИ НАПАДАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ.

КАЗАХТЕ НИ, ЧЕ ПОВИШАВАТЕ БОЙНАТА ГОТОВНОСТ НА СИЛИТЕ СИ ЕДИНСТВЕНО СЪС ЗАЩИТНА ЦЕЛ. НО НИЕ ДОЛОВИХМЕ ПРИЗНАЦИ, ЧЕ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ВИ СИЛИ СЕ НАМИРАТ В ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ. ТВЪРДИТЕ, ЧЕ НЯМАТЕ ПРИЧИНА ДА НИ ПРИПИШЕТЕ ВИНАТА ЗА ТОВА БЕЗЧЕСТИЕ. И ВЪПРЕКИ ТОВА ОРЪЖИЕТО ВИ, НАСОЧЕНО СРЕЩУ СТРАНАТА МИ, СЕ НАМИРА В ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ. КАКВО БИХТЕ СИ ПОМИСЛИЛИ НА МОК МЯСТО? ИСКАТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА МИ. НО САМИТЕ ВИЕ НЕ ГИ ПОКАЗВАТЕ.

— Заплашват ни — забеляза веднага Лиз Елиът. — С когото и да разговаряме, то той със сигурност е изплашен. Добре, значи печелим още време.