Том Клэнси - Всички страхове

— Трудна задача.

Капитанът поклати глава.

— Невъзможна задача. Единственото разумно нещо е да го елиминираме още преди да е получил заповедта за изстрелване на ракетите. Но, от друга страна, не можем да го направим без заповед, а ние нямаме такава.

— И как ще постъпим?

— Нямаме голям избор. — Дубинин се наведе над щурманската маса. — Да приемем, че те наистина са аварирали и стоят на едно място. Остана да ги открием. Ако двигателите му работят на минимални обороти, това е почти невъзможно. Особено пък ако са близо до повърхността. Ако пък включим активния си сонар, нищо няма да му попречи да ни пусне едно торпедо. Ако го стори, тогава ще можем да отвърнем на стрелбата и да се надяваме да оцелеем. Торпедото ни дори може да го улучи. Както може и да пропусне. Ако обаче не стреля веднага, щом ни чуе… може би ще успеем да се приближим достатъчно, за да го изплашим и да го накараме да се спусне надолу. Когато слезе под термоклина, ще го изгубим… но ако успеем да го принудим да остане долу… в това време ние ще сме над слоя с включен активен сонар… Може би ще ни се отдаде да го задържим на достатъчна дълбочина, за да не успее да изстреля ракетите си. — Дубинин се намръщи. — Планът не е брилянтен. Ако го бе предложил някой от тях — махна с ръка той към младшите офицери, — щях да му нашаря гърба с колана. Но просто не се сещам за по-добро решение. А ти?

— Капитане, ще станем извънредно уязвими.

„Идеята е направо самоубийствена“ — помисли си старпомът. Макар че Дубинин сигурно го знаеше не по-зле.

— Да, наистина е така. Но ако по този начин ще попречим на копелето да изстреля ракетите си, аз няма да се колебая. Просто не виждам друга възможност.

ДО ПРЕЗИДЕНТА НАРМОНОВ:

МОЛЯ ВИ ДА РАЗБЕРЕТЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НИ. ОРЪЖИЕТО, ВЗРИВЕНО В ДЕНВЪР, Е С МОЩНОСТ, КОЯТО ПОЧТИ ИЗКЛЮЧВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА Е ДЕЛО НА ТЕРОРИСТИ. ВЪПРЕКИ ТОВА НИЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ ПРЕДПРИЕЛИ НИКАКВИ ОТВЕТНИ МЕРКИ СРЕЩУ КОГОТО И ДА БИЛО. АКО СТРАНАТА ВИ БЕШЕ ОБЕКТ НА НАПАДЕНИЕ, ВИЕ СЪЩО ЩЯХТЕ ДА ПОСТАВИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СИ СИЛИ В ПЪЛНА ГОТОВНОСТ. ПО СЪЩИЯ НАЧИН ПОСТЪПИХМЕ И НИЕ, КАТО СЪЩЕВРЕМЕННО ПОВИШИХМЕ И ГОТОВНОСТТА НА КОНВЕНЦИОНАЛНИТЕ СИ ЧАСТИ. ТЕХНИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ НИ НАКАРАХА ДА ПОВИШИМ ГОТОВНОСТТА НА ЦЕЛИТЕ СИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, А НЕ САМО НА ОТДЕЛНИ ГРУПИ. НО ОТ МЕН ВЪОБЩЕ НЕ СА ИЗЛИЗАЛИ ЗАПОВЕДИ ЗА КАКВИТО И ДА БИЛО НАПАДАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. ДО ТОЗИ МОМЕНТ ДЕЙСТВИЯТА НИ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАЩИТНИ И СЕ ОТЛИЧАВАТ С НЕОБХОДИМИЯ САМОКОНТРОЛ.

НЯМАМЕ ОСНОВАНИЕ ДА СМЯТАМЕ, ЧЕ СТРАНАТА ВИ Е ПРЕДПРИЕЛА НАПАДАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ОБАЧЕ ПОЛУЧИХМЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ БЕРЛИН, ЧЕ ВОЙСКИТЕ ВИ СА НАПАДНАЛИ НАШИТЕ И СА СВАЛИЛИ САМОЛЕТИ, ОПИТВАЩИ СЕ ДА ОГЛЕДАТ РАЙОНА. ОСВЕН ТОВА НИ СЪОБЩИХА, ЧЕ СЪВЕТСКИ САМОЛЕТ В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ Е ПРИБЛИЖИЛ АМЕРИКАНСКА БОЙНА ГРУПА.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, НАСТОЯВАМ ДА ОБУЗДАЕТЕ ВОЙСКИТЕ СИ. АКО УСПЕЕМ ДА СПРЕМ ПРОВОКАЦИИТЕ, ЩЕ СЛОЖИМ КРАЙ И НА КРИЗАТА. НО НЕ МОГА ДА ЗАПОВЯДАМ НА ХОРАТА СИ ДА НЕ СЕ ЗАЩИТАВАТ.

— „Да обуздаете войските си“? По дяволите — изруга министърът на отбраната. — Но ние не сме направили нищо. Обвинява ни, че сме го провокирали! Танковете му нахлуха в Източен Берлин, бомбардировачите нападат войниците ми и току-що получихме потвърждение, че изтребителите от самолетоносача им са нападнали нашите! И този надменен ненормалник иска да не го провокираме! Какво очаква да направим? Да бягаме панически от всеки американец ли?

— Това предложение ми изглежда най-разумно — забеляза Головко.

— Да бягаме като крадци от полицията? — попита саркастично министърът. — Това ли според теб е най-доброто разрешение?

— Това е възможност, която трябва да обсъдим.

„Първият заместник-председател на КГБ доста храбро отстоява позицията си“ — помисли си Нармонов.

— Най-важно в цялото съобщение е второто изречение — намеси се външният министър. Трезвият му анализ и вледеняващият тон накараха всички да потръпнат. — Казват, че не смятат взрива за терористичен акт. В такъв случай кои остават потенциалните злодеи? Освен това твърдят, че Америка все още не е предприела ответни мерки. Следващото изречение, което гласи, че нямат доказателства за нашата връзка, звучи доста кухо. Особено пък съпоставено с предното.

— И ако избягаме, само ще затвърдим убеждението му, че именно ние сме започнали всичко това — допълни министърът на отбраната.

— Съгласен съм — вдигна поглед Нармонов. — Трябва да приема предположението, че Фаулър вече не разсъждава разумно. Съобщенията му са безумни. Очевидно ни обвинява.