Том Клэнси - Всички страхове

Пето, сега ни предупреждава да не го провокираме. Намирали се в „отбранителна готовност“. — Лиз направи пауза. — Робърт, той просто увърта. Опитва се да ни измами.

— И аз мисля така. Мнения?

— Изявлението му да не го провокираме ме смущава — каза главнокомандващият стратегическата авиация.

Генерал Фремънт гледаше към картата, отразяваща дислокацията на силите му. В момента във въздуха имаше деветдесет и шест бомбардировача и над сто самолета цистерни. Ракетните установки също бяха в готовност. Спътниците за подпомагане на отбраната летяха над съветските бази и телескопичните им камери не преставаха да снимат.

— Господин президент, трябва незабавно да обсъдим нещо.

— Какво, генерале?

Фремънт заговори с най-спокойния си и професионален тон:

— Съкращаването на съответните стратегически ракети и от двете страни неизбежно се отрази и върху евентуалните ядрени удари. Преди, когато разполагахме с над хиляда балистични ракети, нито ние, нито пък руснаците са смятали унищожаващия ядрен удар за осъществим. Новостите в ракетната технология и съкращаването броя на определени (смятани за много ценни) цели превърна унищожителния удар във възможен. Поне на теория, Прибавете към това и факта, че Съветският съюз изостава с унищожаването на старите си ракети СС-18. Така се оформя едно стратегическо превъзходство за тях, което може би им изглежда съблазнително. Спомнете си също, че ние изпълняваме изискванията на договора точно навреме. Знам, разбира се, че Нармонов лично ви е обещал след месец тези ракети вече да не съществуват. Но засега ракетните им полкове са здрави и читави.

Така — продължи Фремънт. — Ако разузнавателната информация, че руските военни заплашват президента си, е вярна, то тогава всичко е ясно като бял ден.

— Направете го слънчев, генерале — каза Фаулър толкова тихо, че главнокомандващият едва го чу.

— Сър, ами ако доктор Елиът е права и наистина са очаквали да бъдете на мача заедно с министъра на отбраната Банкър? Такова събитие направо би осакатило системата ни за командване и контрол. Не казвам, че тогава веднага щяха да ни нападнат. Но може би, докато отричат експлозията в Денвър, щяха да обявят смяната на правителството си и да ни държат настрани със заплахи. Перспективата, разбира се, е ужасна. Но те, така да се каже, пропуснаха целта си, нали? И какво си мислят сега? Може би си мислят, че ги подозираме за експлозията и сме достатъчно гневни, за да ги накажем по един или друг начин. А ако си мислят така, идеята, че нападението е най-добрата защита, съвсем не е далеч от ума им. Господин президент, не твърдя, че мислят точно по този начин, но трябва да се съобразяваме с всички възможности.

Хладната вечер се превърна в ледена.

— И как ще им попречим да ни нападнат, генерале? — попита Фаулър.

— Сър, единственото, което може да ги разубеди, са сигурните признаци, че атаката им няма да успее. Ако пък си имаме работа с военните им, то това важи с още по-голяма сила. Те са професионалисти. Те са умни и рационални. Освен това, както подобава на всеки добър войник, мислят, преди да действат. Ако знаят, че сме готови да реагираме и на най-малкия признак за агресия, те ще разберат, че атаката им става безсмислена. Следователно няма да я предприемат.

— Това е добър съвет, Робърт — каза Елиът.

— Какво мислите в ПВО? — попита Фаулър.

Президентът дори не се замисли, че на по-ниския по чин Борщайн не подобава да преценява мнението на висшестоящия Фремънт.

— Господин президент, ако все пак успеем да постигнем нещо разумно, то ще стане именно по този начин.

— Много добре. Какво предлагате, генерал Фремънт?

— Сър, засега мога да ви посъветвам да поставим стратегическите си сили в Бойна готовност — ЕДНО. Кодът за тази команда е ЗАСЕЧКА. При тази степен войските ни се намират в максимална готовност.

— Няма ли да ги провокираме?

— Не, господин президент, не би трябвало. Причините за това са две. Първо, ние вече сме в доста висока степен на бойна готовност и те го знаят. Макар и да не показват загрижеността си, те не протестират. Второ, те няма да знаят, че сме повишили бойната си готовност, докато самите ние не им го кажем. А ние ще го кажем само ако ни провокират.

Фаулър отпи от поредната си чаша кафе. Вече имаше нужда и от освежителен душ.

— Генерале, засега няма да прибягваме към тази мярка. Оставете ме да помисля още няколко минути.

— Много добре, сър.

Гласът на Фремънт не издаде разочарованието му, но намиращият се на хиляда мили от Кемп Дейвид главнокомандващ стратегическата авиация се обърна и многозначително погледна заместник началник-щаба си.