Том Клэнси - Всички страхове

Пит Доукинс си почиваше за момент. Каза си, че сега всъщност охранява бронирания микробус. Служителят на «Уелс Фарго» бе отишъл да закара поредната количка, пълна с монети, а младият полицай седеше облегнат на един от рафтовете и слушаше радиото си. «Кавалеристите» се бяха придвижили напред в полето на «Викингите». В този момент смрачаващото се небе отвън се оцвети в ослепително жълто. После се превърна в червено — но не мекото червено на залеза, а огненото виолетово, което е по-ярко от който и да е друг цвят. Умът му едва успя да отбележи факта, когато бе нападнат от милиони други сигнали. Земята под него се надигна. Бронираният микробус полетя настрани и нагоре, като ритната детска играчка. Отворената задна врата се затръшна с оръдеен трясък. Каросерията на колата предпази Доукинс от удара. Същото направи и чашата на стадиона, макар че той нямаше време да го осъзнае. Въпреки това полицаят почти ослепя от огнените кълба и оглуша от високото налягане на вълната, която премина над него като помитаща великанска ръка. Ако Доукинс не бе толкова объркан, той може би щеше да си помисли: «земетресение». Но дори и тази идея не му хрумна. Инстинктът за самосъхранение обаче работеше. Шумът и люлеенето все още не бяха престанали, когато той осъзна, че е затворен в микробус, чийто резервоар съдържа около двеста литра бензин. Доукинс избърса очи и запълзя през разтрошените прозорци към най-светлата точка, която виждаше. Не успя да забележи, че ръцете му са ужасно изгорени. Не разбра, че не чува нищо. Всичко, което го интересуваше, бе да се добере до светлината.

Щабквартирата на съветската противовъздушна отбрана (ПВО) се намира близо до Москва в бункер, покрит с шестдесет метра бетон. Тъй като бе сравнително ново съоръжение, той доста наподобяваше на западните си събратя. Построяването му като киносалон имаше за цел възможно най-много хора да наблюдават информацията, подавана на голям екран. Електронният часовник на стената показваше 03,00,13 местно време, 00,00,13 по Гринуич и 19,00,13 във Вашингтон.

Дежурен бе генерал-лейтенант Иван Григориевич Куропаткин, бивш — според него настоящ — летец изтребител, петдесет и две годишен. Въпреки че над него имаше само двама началници, той предпочиташе да дава дежурства като всички останали. Генералският пост му позволяваше да работи и в по-нормални часове, но според него новата съветска армия трябваше да бъде изградена на професионална основа, а професионализмът означаваше даване на личен пример от страна на командващия състав. Около него се виждаха обичайните му помощници — полковници и майори, — както и няколко капитани и лейтенанти за черната работа.

Задачата на ПВО бе да защитава Съветския съюз от въздушно нападение. В епохата на ракетите обаче при липсата на противодействие срещу балистични ракети — и двете страни все още работеха по въпроса — ПВО по-скоро предупреждаваше, отколкото отбраняваше. Фактът съвсем не се нравеше на Куропаткин, но той не можеше да го промени. В геостационарна орбита над крайбрежието на Перу се намираха два съветски спътника — «Орел» I и II. Те трябваше да наблюдават Съединените щати и да съобщават за изстрелване на ракети веднага щом оръжието напуснеше силозите. Същите сателити можеха да регистрират и изстрелване на балистични ракети от борда на подводница в залива на Аляска. Поради голямото разстояние обаче тази им функция зависеше от времето, което в момента бе лошо. Изображението, сдавано от «Орел» I и II, бе в инфрачервения спектър, който отчиташе главно топлина. Картината се предаваше без друга компютърна информация, която според руските специалисти само обременяваше съзнанието и задръстваше екрана. Куропаткин не гледаше към него. Там имаше някакъв младши офицер, който се занимаваше с изчисления. Внезапно нещо привлече погледа му. Той инстинктивно вдигна глава и след секунда осъзна какво вижда.

В центъра на екрана имаше бяла точка.

— Что ето… — промълви устата му, но генералът веднага се съвзе. — Изолирайте помещението веднага! — извика той.

Полковникът, който седеше от дясната му страна, вече го правеше.

— Централните Съединени щати, генерале. Температурната графика показва вероятен ядрен взрив — каза механично полковникът, преди още разумът да е успял да отрече професионалната му преценка.

— Координати!

— Работим над тях, генерале.

Разстоянието между щабквартирата и спътниците гарантираше забавянето на информацията. Когато телескопните лещи на спътниците започнаха да фокусират, графиката на огненото кълбо вече бързо се разширяваше. Първото впечатление на Куропаткин бе, че за грешка не може да става и дума. В противовес на високата температура, отразена на екрана, стомахът му се свиваше в ледена буца.