Том Клэнси - Всички страхове

Но процесът на ядреното разпадане едва сега започваше.

Някои от гама-лъчите, движещи се със скоростта на светлината, вече бяха напуснали корпуса на бомбата, въпреки че плутоният все още се свиваше под въздействието на експлозивите. Дори и за ядрените реакции е необходимо време. Други гама-лъчи проникнаха във втората степен. По-голямата част от гама-лъчите преминаха през газовия облак, на чието място само допреди няколко микросекунди бяха химическите експлозиви. Те го загряха до температура, която химикалите в никакъв случай не можеха да достигнат сами. Облакът, съставен от много леки атоми, като въглерод и кислород, излъчи огромно количество „меки“ рентгенови лъчи. До този момент устройството функционираше точно според очакванията на Фром и Гусн.

Процесът на разцепването течеше вече седем наносекунди — 0,7 трептения, когато се случи нещо непредвидено.

Радиацията от разпадащия се плутоний запали импрегнирания с литиев деутерид тритий, който се намираше в геометричния център на „дупката“. Причината, поради която Манфред Фром бе оставил пречистването на трития като последен елемент на бомбата, се криеше в инженерния му консерватизъм. Тритият е нестабилен газ с период на полуразпадане 12,3 години. Това означава, че след този период от определено количество чист тритий се получава петдесет процента тритий и петдесет процента хелий-три. Хелий-три е форма на втория по атомно тегло химичен елемент, в чието ядро липсва допълнителен неутрон и то се старае да го привлече. Ако тритият премине през тънко блокче паладий, хелий-три лесно ще се отдели. Гусн обаче не знаеше това. В резултат повече от двадесет процента от трития не беше необходимия за процеса материал. Нещо повече, по-лош материал едва ли можеше да се желае.

Интензивното бомбардиране от страна на близката верижна реакция обгори литиевата сплав. Тя по принцип има плътност, равна на половината от плътността на солта. Сега обаче бе свита в състояние, което плътността й надвишаваше тази на земното кълбо. Поставено бе началото на една термоядрена по своята същност реакция. Макар и малка, тя освободи огромни количества нови неутрони и промени повечето от литиевите атоми в тритий. Той също се разпадна под натиска за освобождаване на нови неутрони. Така получените неутрони трябваше да подсилят „Алфа“ и поне да удвоят все още нереализирания ядрен зарад. Това бе първият метод за увеличаване на мощността на ядреното оръжие от второ поколение. Но наличието на хелий-три притъпи реакцията и превърна почти една четвърт от високоенергийните неутрони в безполезно стабилни хелиеви атоми.

В следващите няколко наносекунди това нямаше да има значение. Плутоният продължаваше да се разпада, да удвоява енергията си и да повишава „Алфа“ до количества, които могат да се изразят само с цифри.

Енергията вече нахлуваше във втората степен. Сламките с метално покритие се превърнаха в плазма и притиснаха втората степен навътре. Енергията се излъчваше в количества, които не се срещат дори и на повърхността на слънцето. Тя се изпари, но освен това се отрази от елипсовидните повърхности, доставяйки по този начин още повече енергия на втората степен. Плазмата от топените сламки се устреми навътре към втория резервоар от литиеви сплави. Перките от плътен уран-238 също се превърнаха в плазма, която започна да напредва през вакуума. Тя достигна и сви навътре малката тръбичка с уран-238 и главния контейнер, в който се намираше най-голямото количество литиев деутерид/тритий. Силите бяха огромни. Конструкцията се натовари с налягане, по-голямо от това в центъра на звезда.

Но не достатъчно.

Реакцията в първата степен вече отслабваше. Лишена от неутрони вследствие присъствието на хелий-три, експлозивната мощ на бомбата започна да взривява реактивната маса веднага щом физичните сили се балансираха. Верижната реакция за момент остана в стабилно положение. Вече не бе способна да поддържа растежа си в геометрична прогресия. Последните две удвоявания не се състояха. Това, което трябваше да бъде заряд от седемдесет хиляди тона ТНТ, спадна наполовина, след това още наполовина и се превърна в експлозив със заряд от единадесет хиляди и двеста тона.

С оглед на условията и материалите, с които бе разполагал, Фром бе изпипал произведението си до съвършенство. Изработката на същото оръжие с четири пъти по-малък размер бе възможна, но и характеристиките на сегашното го задоволяваха напълно. С оглед на енергийния бюджет Фром се бе застраховал солидно. Дори и мощност от тридесет килотона щеше да е достатъчна, за да предизвика необходимия процес във втората степен. Но тридесетте килотона така и не бяха достигнати. На технически език действието на бомбата можеше да се окачестви като „съскане“.