Том Клэнси - Всички страхове

В Денвър компютрите вече вършеха работата си. Първо бе открита компанията за коли под наем. Оттам им казаха, че въпросният автомобил е бил върнат на международното летище „Стейпълтън“ само преди няколко часа. Това означаваше, че следата е все още гореща, и след като свършиха с разпита на първата двойка „свидетели“, детективите се отправиха натам. Описанието на другите двама отговаряше на снимките от паспортите, които вече пътуваха към Бюрото. Знаеха, че от ФБР ги натискат за допълнителна информация. Значи наистина ставаше въпрос за голяма афера с наркотрафик. Двамата детективи се чудеха къде ли е микробусът на жертвата.

Доукинс завърши първата си обиколка на стадиона точно когато Минесота отбелязаха за втори път. И пак Уилис, но сега след подаване от защитник. Вече имаше петдесет и един метра спринт и две поемания на топката. Доукинс спря пред микробуса на Ей Би Си, който бе проверил. Защо ли имаше номера от Колорадо? Казаха му, че са от Чикаго и носят видеомашината от Омаха. Но микробусът бе боядисан с цветовете на компанията. Местните телевизионни станции не принадлежаха на никоя от големите компании. Всички показваха предпочитания към една или друга, но все пак си оставаха независими. Трябваше да попита сержанта за това. Доукинс огради номера на микробуса в списъка си и постави въпросителна срещу него. После влезе в полицейската кабина до входа.

— Къде е сержантът?

— Обикаля из паркинга — отвърна колегата му. — Заложил е двадесетачка на „Кавалеристите“. Май няма да я види повече.

— Ще се опитам да го накарам да заложи още малко — каза с усмивка Доукинс. — Накъде тръгна?

— Май на север.

— Благодаря.

„Викингите“ отново отбелязаха и резултатът набъбна до 14:0. Началният удар бе поет от нападателя на „Кавалеристите“ на три метра в крайната зона. Той не послуша съвета на защитника да подаде топката отдолу и се втурна в средата като куршум. После избягна един от противниците, опитващи се да го повалят, и се насочи към страничната линия. След нови петнадесет метра разбра, че само подаващият има някакви шансове, но той бе твърде бавен. Сто и трите метра, които пробяга с топката в ръце нападателят на „Кавалеристите“, бяха нов рекорд в мачовете за суперкупата. Резултатът вече бе намален на 14:7.

— По-добре ли си сега, Денис? — обърна се държавният секретар към министъра на отбраната.

Банкър остави чашата си с кафе. Беше решил, че тази вечер нямаше да пие. Искаше да поеме купата „Ломбарди“ от президента на НФЛ напълно трезвен.

— Да. Сега трябва само да измислим как да усмирим вашето момче.

— Дано успеете. Чудесен е, Брент. Проклет да съм, ако не може да бяга.

— Той не е само чудесен атлет. Хлапето е умно и има добро е.

— Ако ти си му преподавал, не се и съмнявам, че е умен — каза благородно Банкър. — Просто ми се иска сега да разтегне сухожилие или нещо подобно.

Доукинс намери сержанта няколко минути по-късно.

— Открих нещо странно — каза той.

— Какво?

— Онзи микробус ей там до големите камиони със сателитна техника с надпис Ей Би Си. Регистрационните му номера са от Колорадо, а би трябвало да идва от Чикаго или Омаха. Аз, разбира се ги спрях. Казаха, че карали резервен видеорекордер. Когато преди няколко минути минах оттам, видях, че апаратурата не е свързана никъде, а хората, които я докараха, ги няма.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Ами няма да е зле да я проверим.

— Добре, ще видим тази работа. Ще го наобиколя.

Сержантът погледна в списъка си, за да провери регистрационните номера.

— Трябваше да помогна на момчетата от „Уелс Фарго“ да разтоварят нещо. Ще ме заместиш ли?

— Разбира се, серж — увери го Доукинс и веднага се запъти натам.

Началникът на групата полицаи, охраняващи паркинга, чу сигнала за повикване по радиото.

— Лейтенант Върнън, тук е сержант Янкевич. Можете ли да дойдете при мен, до камионите със сателитна техника?

Янкевич тръгна на юг около стадиона. Той също си носеше транзистор, но неговият нямаше слушалки. Сан Диего успяха за момент да спра нападението на Минесота. „Кавалеристите“ биха началния удар, и то доста добре. Топката изхвърча някъде към тридесетия метър на тяхната половина. Е, дано неговият отбор успееше да изравни резултата. „Някой трябва да го срита този Уилис“ — помисли си гневно сержантът.

Доукинс се насочи към северната част на стадиона и не след дълго видя бронираната кола на „Уелс Фарго“, спряна до мястото за разтоварване. Някакъв човек се опитваше да смъкне две платени торби, които по всяка вероятност бяха пълни с монети.