Том Клэнси - Всички страхове

— Строго погледнато, да. Мислиш ли, че са го презаредили?

— Да е минал отново на страната на руснаците? — усмихна се Райън. — Добре овладяваш жаргона, доктор Гудли. Опитай се сам да си отговориш.

— Ако играе двойна игра, няма да ни изпраща подобна информация. Освен ако някой от КГБ…

— Помисли внимателно, Бен — предупреди го Джак.

— Да, разбира се. Тя ще компрометира и тях. Прав си, че не е за вярване. Ако работи за руснаците, информацията трябва да е по-различна.

— Точно така. Ако си прав, че ни лъже, най-вероятното обяснете е онова, което ти сам даде. Иска да се облагодетелства от политическото компрометиране на Нармонов. В нашия случай полицейското мислене понякога помага. Кой печели, кой има мотив — това е най-добрият начин да достигнем до истината. Тук най-добре може да ни помогне Мери Пат.

— Да я извикаме ли? — попита Гудли.

— В това време?

Куати и Гусн се качиха в самолета още при първото повикване. Заеха местата си в първа класа и закопчаха коланите. След десет минути самолетът затвори врати и тръгна към края на пистата. „Постъпихме правилно“ — помисли си Гусн. Полетът за Далас все още не бе качил пътниците си. Две минути по-късно самолетът се издигна във въздуха и скоро се насочи на юг към топлия климат на Флорида.

Камериерката вече бе достатъчно раздразнена. Повечето от гостите на мотела си бяха отишли късно и тя вече изоставаше с почистването на стаите. На една врата висеше досадният надпис: „Моля, не ни безпокойте!“ Камериерката обаче реши, че е оставен по погрешка, тъй като на вратата на другата свързана с нея стая нямаше нищо. Още повече че надписът от другата страна на картончето гласеше: „Моля, почистете стаята!“ — и клиентите често се объркваха. Камериерката влезе първо в стаята без надпис. Там бе използвано само едното легло. Тя издърпа чаршафа и го смени с бързина, добита от ежедневното продължително повтаряне на едни и същи действия. После надникна в банята, смени хавлиените кърпи, сложи нов сапун на подставката и изпразни кошчето за смет в чувала, който висеше на количката й. Сега трябваше да реши дали да влезе в другата стая или не. Картончето на вратата казваше „не“, но ако наистина не искаха да ги безпокоят, защо не го бяха закачили и на тази врата? Трябваше поне да погледне. Ако наистина имаха сериозна причина, тогава нямаше да чисти. Камериерката надникна през свързващата врата и видя обичайните две неоправени легла. По земята не се виждаха разхвърляни дрехи. Всъщност тя бе заварила стаята също толкова подредена и предния ден. Камериерката провря цялата си глава и погледна към банята. Там също не се виждаше нещо нередно. Тя реши да почисти стаята. Бутна вратата с количката и влезе вътре. И тук първо се зае с леглата и после тръгна към…

Как не ги бе видяла по-рано? Човешки крака? Какво? Тя пристъпи още една крачка и…

Директорът трябваше да я успокоява повече от минута, докато успее да разбере думите й. „Слава богу, че по това време няма клиенти“ — помисли си той. Всички бяха на мача. Младият мъж си пое дълбоко дъх, излезе навън, мина покрай малкия локал и се насочи към задната страна на мотела, Вратата бе заключена автоматично, но той имаше резервни ключове.

— Господи! — каза просто директорът.

Добре, че поне бе подготвен за гледката. Той не бе глупак и не докосна нищо, а веднага излезе от стаята. Върху бюрото в кабинета му имаше малко картонче с всички по-важни номера в града. Той набра втория.

— Полиция.

— Искам да съобщя за убийство — каза директорът с възможно най-спокоен глас.

Президентът стана от факса, който стоеше на масата в ъгъла и поклати глава.

— Направо не ми се вярва, че ще опита нещо толкова нагло.

— Какво смяташ да правиш? — попита Лиз.

— Първо трябва да потвърдим информацията, но това ще бъде лесно. Брент още тази вечер се връща от мача. Искам го утре сутринта в кабинета си. Той трябва да се присъедини към нас. Ако не го стори — толкова по-зле за него. Та това си е чиста проба мафия.

— Май вземаш работата присърце, а?

Фаулър си отвори нова бира.

— Прокурорската жилка не ме оставя на мира. Щом веднъж съм станал прокурор, цял живот ще бъда такъв.

JAL 747 кацна на международното летище „Дълес“ три минути по-рано от разписанието. Заради лошото време и с одобрението на японския посланик церемонията по посрещането бе съкратена. Освен това във Вашингтон за най-голяма тържественост се смяташе именно липсата на церемонии. Посланикът се бе постарал да изясни тази подробност на предишния японски министър-председател. След кратко, но искрено поздравление от страна на заместник държавния секретар Скот Адлер делегацията се натовари във всичките автомобили с двойно предаване, които посолството бе успяло да издири, и процесията се насочи към хотел „Медисън“ в близост до Белия дом. Японският министър-председател разбра, че американският президент е в Кемп Дейвид и ще се прибере на следващата сутрин. Той все още страдаше от неудобствата на дългия полет и реши, че ще е най-добре да поспи няколко часа. Преди обаче още да бе свалил палтото си, в самолета на японските авиолинии влезе нов обслужващ екип. Един от хората прибра неразпечатаните бутилки с алкохол, включително и тази с пукнатото гърло. Друг пък изпразни кошчетата за смет в голям найлонов чувал. Скоро тези придобивки вече пътуваха към Ленгли. Всичките преследващи самолети — с изключение на първия — кацнаха във военновъздушната база „Андрюс“ и екипажите им се оттеглиха на заслужена почивка в офицерския клуб. Записаният материал бе изпратен към Ленгли с кола, но пристигна там по-късно от записите, направени в „Дълес“. Оказа се, че записващата техника на гълфстрийма е най-добра и техниците започнаха оттам.