Том Клэнси - Всички страхове

— Как се справяш, Пит?

Доукинс се обърна.

— Всичко е наред, серж. Записаните в списъка до един са тук.

— Ще те сменя за няколко минути. Влез вътре и се посгрей. Кафе ще намериш в кабинката точно до входа.

— Благодаря.

Доукинс знаеше, че има нужда да се стопли. Щеше да прекара целия мач отвън на паркинга, за да не би някой да открадне нещо. Цивилните полицаи трябваше да внимават за джебчии и прекупвачи на билети, но повечето от тях щяха да влязат вътре и да си изгледат мача. Доукинс имаше само радио. Но това бе нормално. Той служеше в полицията едва от три години. Бе почти новобранец. Младият сержант се запъти нагоре към стадиона и мина точно покрай микробуса на Ей Би Си, който бе пуснал да мине. Той погледна през прозореца и видя видеоапаратурата вътре. Странно, май че не бе включена никъде. Той се зачуди къде ли са двамата техници, но кафето го зовеше. Човек може да измръзне дори и с вълнено бельо, а Доукинс не помнеше да е брал такъв студ в живота си.

Куати и Гусн върнаха колата във фирмата за коли под наем и взеха автобуса за аерогарата. Там оставиха багажа си на гардероб и се запътиха да проверят какво става с полета им. На гишето обаче им казаха, че полетът на „Американ“ MD-80 за „Далас-форт Уърт“ има закъснение. Служителката се оправда с времето в Тексас. Пистите все още не били изстъргани от леда. Виновна била бурята, минала предната нощ през Денвър.

— Ще изпусна връзката си за Мексико Сити. Можете ли да ме прехвърлите през друг град? — попита Гусн.

— Имаме един полет за Маями по същото време, в което трябваше да излети самолетът ви за Далас. Мога да ви дам билети за него.

Служителката провери информацията за полета.

— Престоят е един час. Оттам има връзка за Мексико Сити само петнадесет минути след кацането.

— Много ви моля да ми резервирате място. Трябва да направя връзката си.

— Два билета ли?

— О, да, извинете.

— Няма проблеми — усмихна се младата дама на компютъра си.

Гусн си помисли дали тя щеше да преживее взрива. Огромните прозорци гледаха към стадиона и дори на такова разстояние ударната вълна… „Може би — помисли си той, — но само ако успее да се наведе достатъчно бързо.“ Но дотогава вече ще бъде ослепена от блясъка. Такива хубави тъмни очи. Жалко.

— Заповядайте. Обещавам да се погрижа за багажа.

Гусн й се усмихна неуверено.

— Благодаря ви.

— Входът е от тази страна — посочи тя.

— Благодаря ви още веднъж.

Служителката изгледа отдалечаването им. „Младият е сладур — помисли си тя, — но по-големият му брат или може би шеф прилича на киселица.“ Може просто летенето да не му понасяше.

— Е? — попита Куати.

— Полетът, който ще хванем, е почти по същото време, както и старият ни. Ще си спестим петнадесет минути чакане в Мексико. Времето вече се оправя, така че не би трябвало да има повече проблеми.

Чакалнята бе почти празна. Хората, които искаха да напуснат Денвър, вероятно чакаха по-късни полети, за да изгледат мача по телевизията. Ибрахим забеляза, че същото важи и за пристигащите полети. В чакалнята за излитане имаше не повече от двадесет човека.

— И тук разписанията им не съвпадат — каза Гудли. — Май го хванахме на местопрестъплението.

— Я да видя — каза Райън.

— Миналата седмица Нармонов е бил в Москва само два дни — в понеделник и петък. Във вторник, сряда и четвъртък е ходил в Латвия, Литва и Западна Украйна, а после и до Волгоград за няколко политически митинга. Петък не влиза в сметките, защото тогава пристигна докладът. Но, от друга страна, нашият приятел е прекарал почти целия ден в парламента. Спорел мен миналата седмица не са се срещали, въпреки че писмото твърди обратното. Мисля, че нашият човек лъже.

— Дай да огледаме по-внимателно — каза Джак.

Гудли разгърна документите върху бюрото на Райън. Двамата започнаха заедно да сверяват информацията и срещите.

— Доста интересно — каза след няколко минути Джак. — Гледай го ти мръсника му с мръсник.

— Убедително ли е? — поинтересува се Гудли.

— Не достатъчно — поклати глава заместник-директорът.

— Възможно е информацията ни да е неточна. Възможно е също така да са се срещали за кратко миналата неделя, когато Андрей Илич е бил на вилата си. Една птичка пролет не прави — каза Джак и кимна към снега отвън. — Преди да правим окончателни изводи, трябва още веднъж подробно да разгледаме информацията. Но откритието ти е изключително интересно, Бен.

— По дяволите…

— Бен, когато си имаш работа с подобна материя, трябва да действаш изключително предпазливо — обясни Джак. — Не можеш с лека ръка да отхвърляш информацията на ценен агент, още повече, ако изводите ти са основани на нееднозначни твърдения. А те са такива, нали?