Том Клэнси - Всички страхове

„Спусъкът“ представляваше парче грижливо оформен волфрам-рений. Тези парчета бяха ударени от вълна, движеща се със скорост повече от девет хиляди и осемстотин метра в секунда. В самия волфрам-рений имаше берилиев пласт, дебел един сантиметър. Зад него пък се намираше едномилиметровото парченце уран-235, което макар и тънко тежеше почти колко то берилия. Цялата метална маса стоеше във вакуум и тъй като експлозията бе насочена към центъра, скоростта на срещащите се противоположни части на бомбата бе осемнадесет хиляди и шестстотин метра в секунда.

Целта на експлозивите и металните бомбардиращи частици бе десеткилограмовият радиоактивен плутоний-239. Той бе оформен като водна чаша чиято горна част е изкривена навън и надолу към основата. Така се създаваха две паралелни метални прегради. По принцип по-плътен от оловото, плутоният бе допълнително смачкан от налягането на вътрешната експлозия, равно на един милион атмосфери. Това стана много бързо. В масата от плутоний-239 имаше и малко, но опасно количество плутоний-240, който бе още по-нестабилен и податлив на взривно саморазпадане. Вътрешните и външните повърхности бяха прилепени една към друга и на свой ред изтикани към геометричния център на оръжието.

Последното външно въздействие дойде от устройството, наречено „Зип“, задвижено от третия сигнал на все още действащия електронен хронометър. „Зипът“ представляваше миниатюрен ускорител на частици. Той бе много компактен минициклотрон, който удивително наподобяваше на сешоар. Той изстреля деутериевите атоми към берилия. Голямото количество освободени неутрони, движещи се със скорост, равна на една десета от светлинната, се спуснаха по металната тръбичка към центъра на първата степен, наречен „дупката“. Според проекта неутроните трябваше да пристигнат там точно когато плутоният достигнеше половината от пределната си плътност.

Плутоният е вещество, приблизително два пъти по-тежко от оловото. До този момент той вече бе увеличил плътността си десет пъти и продължаваше да се свива навътре. Така че неутроните бомбардираха маса от свиващ се плутоний.

Разцепване.

Плутониевият атом е с маса 239, която представлява сбора от протоните и неутроните в ядрото му. Процесът започна едновременно на милиони места. Бомбардиращият „бавен“ неутрон минава достатъчно близко до атомното ядро, за да бъде привлечен от силата, която държи протоните и неутроните заедно. Неутронът влиза в ядрото, променя енергийния му заряд и го превръща от устойчиво в неустойчиво. Симетричното дотогава атомно ядро започва бясно да се върти и се разпада от центробежните сили. В повечето случаи един неутрон или протон изчезва напълно, защото се превръща в енергия по закона на Айнщайн — Е=mc 2. Енергията, получена от изчезването на елементарните частици, се освобождава под формата на гама и рентгенова радиация или пък по някой от тридесетте по-маловажни начина. Най-накрая атомните ядра освободиха по два-три допълнителни неутрона. С това важната част завърши. Процесът, за чието начало бе необходим само един неутрон, освободи два-три нови. Всеки от тях се движеше със скорост една десета от светлинната — двадесет хиляди мили в секунда — във вещество с плътност, двеста пъти по-голяма от тази на водата. Болшинството от току-що освободените елементарни частици също поразиха целта си.

Верижна реакция означава, че процесът продължава от само себе си. Че освободената енергия е достатъчна да го поддържа, без да се нуждае от външно въздействие. Разцепването на плутониевите ядра продължи чрез тъй нареченото „удвояване“. Енергията, освободена на всеки етап, бе два пъти повече по количество от предишната. Процесът, започнал с освобождаването на незначително количество енергия от няколко елементарни частици, непрестанно се развиваше, като интервалът между всяко удвояване се измерваше с частици от наносекундата. Степента на нарастване — т.е. ускоряването на верижната реакция — се нарича „Алфа“ и е най-важната променлива в процеса на ядреното разпадане. Алфа равно на хиляда означава, че количеството на удвояване за една микросекунда е огромно число — две на хилядна степен, т.е. чисто две, умножено само по себе си хиляда пъти. Във върховата точка на разпадането — между две на петдесета и две на петдесет и трета — бомбата трябва да произведе десет на осемнадесета степен вата енергия — сто хиляди пъти повече от електрическия капацитет на целия свят. Фром искаше бомбата му да действа точно по този начин. Между другото това бяха само десет процента от възможностите й. Втората степен все още не бе задействана. Нито една частица от нея не се влияеше от силите, опериращи само на няколко сантиметра разстояние.