Том Клэнси - Всички страхове

Но това „съскане“ бе равносилно на единадесет хиляди и двеста тона ТНТ. Образно подобно количество се представя като куб с височина, широчина и дължина двадесет и пет метра. Толкова експлозив може да бъде пренесен от четиристотин камиона или един средно голям кораб. Но конвенционалните експлозиви въобще не могат да мерят сили със смъртоносната ефективност на ядреното оръжие. Всъщност конвенционален експлозив с подобна мощност е практически абсурд. И въпреки това бомбата все пак си оставаше „съскане“.

Все още обаче бомбата не бе излъчила никакви доловими физични ефекти от корпуса си, а още по-малко извън микробуса. Стоманеният корпус си беше цял-целеничък, макар и не за дълго. Гама-радиацията и рентгеновите лъчи вече се разпространяваха навън, но те бяха невидими. Видимата светлина все още не се бе появила от облака плазма, който допреди само три трептения представляваше над половинтонно грижливо изработено оръжие. И все пак всичко най-важно се бе случило. Оставаше само разпространението на вече освободената от природните закони енергия, която нито знаеше, нито пък се интересуваше от намеренията на господарите си.

Сержант Ед Янкевич трябваше пръв да забележи какво става. Той гледаше микробуса, вървеше към него и бе само на около петнадесет метра. Човешката нервна система обаче работи в границите на милисекундите.

Първата радиация достигна сержанта точно когато „съскането“ бе свършило. Тя се състоеше от гама-лъчи, които всъщност са фотони. Светлинните лъчи също са съставени от фотони, но са с далеч по-малко енергия от гама-лъчите. Те вече атакуваха каросерията на микробуса и накараха ламарината да флуоресцира като неон. Веднага след гама-лъчите дойдоха и рентгеновите лъчи, които също са съставени от фотони, но с по-малък енергиен заряд. Янкевич, който щеше да умре пръв, въобще не усети разликата. Интензивната радиация с готовност бе поета от костите му, които бързо се нажежиха до бяло. В същото време невроните на мозъка му бяха възбудени едновременно и всеки от тях се превърна в светеща електрическа крушка. Въпреки това сержант Янкевич не забелязваше нищо. Той просто се разпадна. Тялото му експлодира отвътре поради малкото количество енергия, което бе способно да побере, докато останалото минаваше през него. Но гама-лъчите се разпространяваха във всички посоки, и то със скоростта на светлината. Следващата им цел не бе предвидена от никого.

Точно до микробуса, чиято каросерия в момента се разпадаше на молекулярни късчета метал, се намираше камионът със сателитна техника на компанията Ей Би Си. В него имаше няколко човека, които също като Янкевич нямаше да успеят да разберат съдбата си. Това се отнасяше и до скъпото и разнообразно оборудване на камиона. Но в задната част на превозното средство имаше монтирана голяма параболична антенна чиния, която бе насочена на юг и нагоре. Подобни антени се използват и при радарите. В центъра й, подобно на тичинка на цвят, се намираше ретранслаторът — метална тръба, чийто вътрешен размер приблизително уподобяваше дължината на вълната, която антената насочваше към спътник на височина двадесет и две хиляди мили над екватора.

Ретранслаторът на екипа на Ей Би Си, както и на останалите единадесет камиона, подредени в западна посока, бяха достигнати от гама и рентгенови лъчи. В резултат на това атомите на метала изстреляха електрони — някои от ретранслаторите бяха със златно покритие, което ускори процеса. Те веднага отдадоха енергията си във формата на фотони. Фотоните оформиха вълна с честота, приблизително равна на сателитните предаватели. Обаче имаше още една разлика: камионите в никакъв случай не предаваха повече от хиляда вата радиочестотна енергия. Но промяната на енергията на ретранслатора на Ей Би Си освободи почти един милион вата енергия, и то само в един спазматичен импулс, който завърши за по-малко от една микросекунда. После антената и камионът също се превърнаха в пара от помитащия енергиен фронт. Следващата жертва бе вторият камион на Ей Би Си, й после и колата на Ти Ви Ай. Ен Ейч Кей, която предаваше мача за Япония, пострада четвърта. Последваха я останалите осем. Всички бяха унищожени. Процесът продължи приблизително петнадесет трептения. Спътниците, към които се предаваха сигналите, се намираха на огромно разстояние. Поради това на енергията щеше да бъде необходима цяла вечност, докато стигне до тях — приблизително една осма от секундата.