Том Клэнси - Всички страхове

Следващата последица от експлозията — микробусът вече бе част от нея — бе светлинната и топлинната енергия. Първият светлинен блясък успя да избяга точно преди да бъде погълнат от разширяващото се огнено кълбо Вторият блясък се появи малко след това и се разпръсна във всички посоки. Така се образува двуфазов импулс, характерен за ядрените взривове.

Следващият енергиен ефект бе ударната вълна. Той всъщност е вторичен. Въздухът поглъща голяма част „меки“ рентгенови лъчи и се превръща в непрогледна маса, която спира по-нататъшната електромагнитна радиация и я превръща в механична енергия, разпространяваща се със скорост, няколко пъти по-голяма от тази на звука. Но преди тази енергия да успее да разруши нещо, се случиха други събития.

Основната видеовръзка на Ей Би Си се осъществяваше посредством фиброоптичен кабел. Той преминаваше през първата кола на компанията и бе прекъснат още преди стадионът да бъде унищожен. Резервната връзка минаваше през спътника „Телстар 301“, а тихоокеанското крайбрежие се обслужваше от „Телстар 302“. Ей Би Си използваше връзките „Нет-1 и «Нет-2» на всеки от двата спътника. «Телстар 301» се използваше и от Ти Ви Ай, която притежаваше правата за международните предавания на НФЛ и излъчваше мача в повечето европейски страни, включително Египет и Израел. Ти Ви Ай изпращаше един и същ видеосигнал до всичките си европейски клиенти, а освен това осигуряваше отделна аудиовръзка на различни европейски езици. Една страна обикновено не се задоволяваше с един аудиоканал. Испания например се нуждаеше от пет такива за обслужване на петте си диалекта. Ен Ейч Кей, предаваща за Япония, използваше както спътника ДЖИСО-F2/2, така и редовния си «Вестар 4», собственост на компанията «Хюз Аероспейс». Италианската телевизия пък работеше с първа лента от спътника «Телеглоуб» — собственост на конгломерата «Интелсат». Тя предаваше за Италия, Дубай и за израелците, които не харесваха Ти Ви Ай и «Телстар». Втора главна лента на «Телеглоуб» обслужваше по-голямата част от Южна Америка. Освен това на мача присъстваха екипи на Си Ен Ен, новинарският екип на Ей Би Си, Си Би Ес «Нюзнет» и И Ес Пи Ен. Местните денвърски станции, разбира се, също бяха тук, наети предимно от чужденци.

Общо около стадиона имаше тридесет и седем камиона със сателитна техника. Посредством микровълни или по друг начин те излъчваха четиридесет и осем видео и сто шестдесет и осем аудиосигнала, достигащи до над милиард футболни запалянковци в седемдесет и една страни. В този момент ги достигна потокът от гама и рентгенови лъчи. В повечето случаи въздействието породи сигнал в ретранслаторите, но шест от камионите излъчиха гигантски импулси на точно определени честоти. Впрочем дори и това нямаше значение. Резонансите и другите смущения в работата на ретранслаторите означаваха, че големи площи от сателитни честоти са покрити с шум. Само два от комуникационните спътници в Хита над западното полукълбо не се използваха от телевизионните екипи в Денвър. Това, което се случи с останалите, бе просто. Чувствителните им антени са програмирани да приемат милиарди ватове. Вместо това те изведнъж се оказаха бомбардирани с от хиляда до десет хиляди пъти по-големи стойности. И то едновременно на няколко различни канала. Това напрежение натовари съответния брой входни усилватели в спътниците. Компютрите, които ги управляваха, на свой ред започнаха да активират изолиращите прекъсвачи, за да предпазят чувствителната техника. Ако инцидентът бе засегнал само един такъв приемащ канал, то излъчването щеше да продължи без проблеми. Но комуникационните спътници са извънредно скъпи съоръжения, изискващи стотици милиони за построяването и още стотици милиони за извеждането им в орбита. Когато повече от пет усилвателя излязоха от строя, компютрите веднага започнаха да изключват вътрешните електрически вериги, за да предпазят спътника от по-нататъшно увреждане. Когато бяха поразени двадесет усилвателя, компютрите изключиха всички електрически вериги в спътниците и започнаха да изпращат сигнали за бедствие до управляващите ги земни станции. Всички компютри на спътниците работеха с различни варианти на една доста консервативна програма, предназначена да опази техника за милиарди долари. Само за частици от секундата голяма част от световните комуникационни спътници излязоха от строя. Кабелната телевизия и телекомуникационните системи престанаха да работят още преди операторите им да разберат, че се е случило нещо ужасно.