Том Клэнси - Всички страхове

— Петлите пропяха, доктор Гудли.

Очите му бавно се отвориха.

— Колко е часът?

— Седем и двадесет. В коя част на Нова Англия си роден?

— В северния край на Ню Хампшир. Едно градче на име Литълтън.

— В такъв случай погледни през прозореца и ще си спомниш за дома.

Когато Джак се върна с водата, Гудли вече стоеше до прозореца.

— Натрупало е около четиридесет и пет сантиметра. Или малко повече. Поне оттук изглежда така. И какво толкова е станало? В родния ми град на това му викат „киша“.

— Да, но за Вашингтон е ледниковият период. След малко кафето ще е готово.

Междувременно Джак реши да се обади на пропуска.

— Как е положението?

— Хората постоянно звънят и казват, че не могат да стигнат дотук. Но за сметка на това пък нощната смяна също не може да си тръгне. Алеята „Дж. Вашингтон“ е затворена. Същото е и с Белтуей — откъм Мериленд — и моста „Уилсън“.

— Великолепно. Добре, сега слушай внимателно. Важно е. Ако все пак някой успее да стигне дотук, значи е обучен от КГБ. Застреляй го.

Смехът от другата страна бе толкова гръмогласен, че дори и Гудли, който бе на три метра от телефона, го чу.

— Искам периодично да ме осведомяваш за времето. Освен това запази един джип, в случай че се наложи да отида някъде.

Джак затвори и погледна Бен.

— Постът върви заедно с привилегиите. Освен това има достатъчно джипове.

— Ами хората, които трябва да дойдат на работа?

Райън погледна към кафе-машината, която вече започваше да капе.

— Ако Белтуей и „Дж. Вашингтон“ са затворени, значи две трети от персонала ни не може да се добере дотук. Е, сега вече знаеш защо руснаците влагат толкова средства в програми за контролиране на атмосферните условия.

— Нима никой не знае…

— Не. Хората от Вашингтон упорито продължават да мислят, че сняг има единствено по ски-пистите. Ако в близките няколко часа не спре да вали, градът ще се раздвижи едва в сряда.

— Наистина ли е толкова зле?

— Сам ще се увериш, Бен.

— Защо ли си оставих ските в Бостън?

— Не се ударихме толкова силно — възрази майорът.

— Да, майоре, но бутонът явно не е съгласен с теб — отвърна механикът. Той отново се опита да включи бутона. Малката черна пластмасова тапичка се поколеба за момент и след това отново изскочи.

— Нямаме радиовръзка заради това, нямаме хидравлика заради онова. Изглежда, че ще трябва да поостанем на земята повече, отколкото ни се иска.

Щитовете за амортисьора бяха пристигнали в два часа сутринта, и то след втория опит. В началото бяха решили да ги доставят с кола. После се разбра, че до Кемп Дейвид може да стигне само военна машина, и то с вериги. Поправката на хеликоптера трябваше да е започнала още преди час, но внезапно се появиха нови усложнения.

— Е? — попита майорът.

— Вероятно вътре има няколко прекъснати кабела. Трябва да извадя таблото, сър, и да огледам подробно всичко. В най-добрия случай ще се справя за един ден. По-добре кажете да подготвят резервния хеликоптер.

Майорът погледна навън. Денят и без това не му се струваше подходящ за летене.

— Няма да тръгнем до утре сутринта. Кога ще бъде готово?

— Ако започна веднага… да кажем, към полунощ.

— Първо върви да закусиш. Аз ще се погрижа за резервния хеликоптер.

— Ясно, майоре.

— Освен това ще наредя да пуснат един кабел с ток дотук, за да включим парното и радиото.

Майорът знаеше, че механикът е от Сан Диего. Той побягна обратно към резиденцията. Площадката на хеликоптера бе разположена върху височина и вятърът усърдно се стараеше да я изчисти от снега. И докато навсякъде другаде снежната покривка достигаше почти метър, то на площадката бе едва двадесетина сантиметра. „Охраната, обикаляща из горите, сигурно си прекарва страхотно“ — помисли си майорът.

— Как е положението? — попита пилотът, докато се бръснеше.

— Електрическата верига е прекъсната. Механикът твърди, че ще му трябва цял ден, за да я оправи.

— Но ние не се ударихме чак толкова силно — възрази полковникът.

— Казах му го. Да се обадя ли?

— Давай, върти. Провери ли „таблото за заплахи“?

— Светът е напълно спокоен, сър полковник. Проверих.

„Таблото за заплахи“ бе израз. Степента на бойна готовност в различните служби се определя в зависимост от това какво е очакваното ниво на опасност в света. Колкото по-голяма е евентуалната заплаха, толкова по-големи ресурси се отделят за противодействието й. В момента за Съединените американски щати не съществуваше никаква заплаха и поради тази причина президентският хеликоптер VH-3 се подсигуряваше само от един вертолет. Майорът се обади в „Анакостия“.