Том Клэнси - Всички страхове

Мотелът не предлагаше обслужване по стаите и затова тримата излязоха на студа, за да закусят. По пътя Ръсел си купи вестник и отвори на спортната страница.

Куати и Гусн веднага намериха още една причина да мразят американците. Те ядяха яйца с бекон или шунка и палачинки с кренвирши — и в трите случая продукти на най-мръсното животно — свинята. Видът и миризмата на всичко свинско отвращаваха и двамата. Марвин още повече влоши положението, когато съвсем несъзнателно си поръча бекон с яйца. Куати поиска овесена каша, но по средата на закуската внезапно пребледня и стана от масата.

— Какво му има? Болен ли е? — попита Ръсел.

— Да, Марвин, много е болен.

Гусн погледна към мазния бекон в чинията на Ръсел и разбра, че миризмата му е прогонила Куати от масата.

— Все пак се надявам, че ще може да кара.

— Не се безпокой — отвърна Гусн, без да е убеден в правотата на думите си.

Разбира се, командирът бе преживял много по-тежки изпитания, но пристъпите на болестта не трябваше да се проявяват точно тук и сега. Но дори и това нямаше да успее да отклони командира от мисията му.

Ръсел плати сметката в брой и остави голям бакшиш, защото келнерката приличаше на индианка.

Когато се върнаха в стаите, намериха Куати пребледнял като платно. Той тъкмо бе измил лицето си след дългото повръщане.

— Искаш ли да ти донеса нещо? — попита Ръсел. — Мляко или нещо друго?

— Не искам, Марвин, благодаря ти.

— Както кажеш, човече — отвърна Ръсел и отново разгърна вестника.

През следващите няколко часа трябваше само да чакат. Сутрешните котировки на залаганията бяха в полза на Минесота. Марвин също бе за „Викингите“.

Специален агент Уолтър Хоскинс от отдела за рекет и корупция в денвърския клон на ФБР знаеше, че ще пропусне мача, въпреки че жена му бе му подарила билет още за Коледа. Той го бе продал на един колега за двеста долара. Хоскинс имаше работа. На коктейла по случай финала на НФЛ предната вечер един от информаторите му бе ударил десетка. По принцип коктейлите — също както и тези преди конното дерби в Кентъки — привличаха много влиятелни и богати личности. Тазгодишният също не направи изключение. Бяха присъствали сенатори от Колорадо и Калифорния, група конгресмени, губернаторите на двата щата и още триста човека. Информаторката на Хоскинс бе прекарала вечерта на една маса с губернатора на Колорадо, сенатори и една конгресменка от трети район — всички обекти на разследването му за корупция. Алкохолът се бе лял щедро и от виното бе изплувала обичайната veritas 113 113 Veritas (лат.) — истина. — Бел.прев. . По време на коктейла бе сключена сделка. Язовирът все пак щеше да бъде построен. Подкупите вече бяха разпреде ни. Дори и шефът на местния клон на клуб „Сиера“ 114 114 Клуб „Сиера“ — най-голямата организация на природозащитници в Съединените щати. — Бел.прев. бе в играта. Еколозите щяха да премълчат възраженията си срещу проекта в замяна на щедро дарение от страна на инвеститора и откриването на нов парк от губернатора. Най-тъжното бе, че от язовира имаше нужда. Той щеше да е полезен за всички, включително и за местните рибари. Подкупите обаче правеха проекта незаконен. Хоскинс имаше на разположение цели пет федерални закона, най-жестокият от които бе „Закон против рекета и корупцията“. Уолтър вече бе насадил един губернатор в затвора и щеше да му изпрати компании от още четирима изборни служители. Скандалът щеше да разкъса политическия живот в Колорадо на парченца. Информаторката в случая бе личната съветничка на губернатора — една млада идеалистка, решила преди осем месеца, че вече й е дошло до гуша. Жените по правило по-добре се справяха с подслушвателна техника, особено ако имаха голям бюст, както в случая. Микрофонът бе прикрепен към сутиена на дамата и разположението му гарантираше добрата акустика. Освен това мястото му бе безопасно, тъй като само преди няколко месеца губернаторът бе сметнал въпросните прелести за безинтересни. Старата поговорка отново доказваше правотата си: „Който има зла жена, не му трябва пъкъл.“

— Е? — попита Мъри ядосан, че отново трябва да прекара неделята в кабинета си.

Обикновено се прибираше у дома с метрото, но сега то бе повредено. Грозеше го опасност да остане в службата си през целия ден.

— Дан, вече имаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинение, но искам да изчакам с арестите, докато парите от подкупите бъдат предадени. Информаторът ми се оказа изключително полезен. В момента подготвям доклада си.