Том Клэнси - Всички страхове

Цветята трябваше да се подредят грижливо и да стоят по местата си. Те бяха главно бели рози. „И при това хубави“, помисли си Чавес. Зелените малки пръчици, които ги поддържаха, почти не се забелязваха. Когато свърши работата си, Динг надникна в умивалните. В едно от кошчетата за боклук той пусна малък японски касетофон, като преди това се увери, че работи. Двамата с Кларк се срещнаха близо да изхода и напуснаха самолета. Когато стигнаха до аерогарата, японската охрана вече пристигаше.

Кларк и Чавес влязоха в тоалетната и бързо се преоблякоха. Появиха се като бизнесмени с променени прически и слънчеви очила.

— Винаги ли е толкова лесно, господин К?

— Не.

Двамата се запътиха към срещуположната част на аерогарата. Сега се намираха на около километър от JAL 747, но за сметка на това можеха да го наблюдават. Освен това виждаха и един „Гълфстрийм-IV“, дегизиран като частен самолет. Той трябваше да излети точно преди японския, но щеше да поеме друг курс. Кларк извади от куфарчето си един уокмен, пъхна в него някаква касета и сложи слушалките на ушите си. Оттам се чуваха гласовете на охраната в самолета, а касетофонът записваше думите им. Кларк слушаше, забил поглед в някаква книга. „Жалко, че не разбирам японски“ — помисли си той. Както и в повечето секретни операции, и тук главното действие бе бездействието. Трябваше само да стоят и да чакат, докато нещо се случи. Кларк вдигна поглед точно навреме, за да види разстилането на червения килим, строяването на войниците и поставянето на малката трибуна. „Хората, които се занимават с тези приготовления, сигурно доста са се поизпотили“ — помисли си Кларк.

Събитията се развиваха бързо. Президентът на Мексико лично придружи японския министър-председател до стълбичката и двамата топло се сбогуваха. „Добро доказателство“ — отбеляза мислено Кларк. Той се радваше, че работата върви добре, но същевременно съжаляваше, че подобни неща въобще се случват. Делегацията се качи по стълбичката, вратата се затвори, стълбичката се отдръпна и двигателите на боинга заработиха.

Кларк чу надигаща та се глъчка в горния салон. Когато моторите заработиха обаче, качеството на звука незабавно отиде по дяволите. Гълфстриймът започна да се движи по пистата. Две минути по-късно японският самолет го последва. Корпусите на двете големи метални птици се издигнаха във въздуха. Двамата офицери от ЦРУ погледаха още малко и станаха. Работата им бе свършена.

Във въздуха гълфстриймът се издигна до обичайната си височина от дванадесет хиляди метра, пое курс нула-две-шест и се насочи към Ню Орлиънс. Пилотът намали газта, подканян от хората в кабината. От дясната им страна японският боинг поддържаше същата височина, но с курс нула-три-едно. Във вътрешността на по-големия самолет бутилката с уиски, оставена до прозореца, излъчваше на вълни на свръхвисока честота, които се прихващаха от приемниците на гълфстрийма. Високото качество на предавателя гарантираше добър сигнал, който се записваше от десет работещи магнетофона — по два за всяка лента. Пилотът на гълфстрийма отклони самолета си на изток, докато достигнаха до морето. После пак се приближи. Тогава към тях се присъедини и един ЕС-135, излетял от военновъздушната база „Тинкър“ в Оклахома. Той зае позиция на петдесет километра източно и на около седемстотин метра зад боинга.

Гълфстриймът кацна в Ню Орлиънс. Там разтовари оборудването и пътниците, презареди с гориво и излетя обратно към Мексико Сити.

Джон Кларк бе в посолството. Едно от нововъведенията му към операцията бе да вземе със себе си служител от ЦРУ, говорещ японски. Той прецени, че щом записаното от него на уокмена е нещо като предварителна проба за годността на системите, то нямаше да е трудно да го преведат веднага. Кларк смяташе, че чисто и просто е проявил оперативната си инициатива. Лингвистът явно не бързаше за никъде и прослуша записа цели три пъти, преди да започне да печата. Написа малко по-малко от две страници. През цялото време Кларк не преставаше да наднича през рамото му и това доста го дразнеше.

— „Иска ми се да се справяхме толкова лесно и с опозицията — прочете на глас Джон. — Ще трябва да се погрижим и за някои от приятелите му.“

— Струва ми се, че очакванията ни се оправдаха — забеляза лингвистът.

— Къде е свързочникът ви? — обърна се Кларк към шефа на станцията.

— Няма нужда от него, аз ще ви свържа.

И наистина всичко се оказа доста просто. Шефът на станцията вкара двете страници в компютъра. Към него бе свързано някакво малко устройство, подобно на компактдиск. На големия диск имаше записани милиарди произволни цифри. Всяка буква автоматично се заменяше с произволно избрана цифра и се изпращаше на МЕРКУРИЙ в Ленгли. Там пристигащият сигнал се записваше. Свързочникът подбираше съответния декодиращ диск от секретното хранилище, поставяше го в собственото си устройство и натискаше един бутон. След няколко секунди от принтера се появиха две страници с ясно и четливо изписан текст. Свързочникът прибра листата в един плик, запечата го и го предаде на куриер, който се запъти към кабинета на заместник-директора на седмия етаж.