Том Клэнси - Всички страхове

— Не трябва да ме наричаш така — каза уморено Гусн. Продължителният двадесет и седем часов ден и разликата във времето бяха изцедили силите му.

— Приготвих документите за теб и командира.

Ръсел извади два плика от чекмеджето и ги хвърли на масата.

— Имената са точно такива, каквито ги искахте. Трябва само да се снимате, и всичко е готово. Тук имам необходимата екипировка.

— Трудно ли беше?

Марвин се засмя.

— Това е търговска стока, както и всичко останало. Използвах собствените си документи за образец, купих апаратурата и ги направих. Сега повечето от компаниите използват електронен пропуск и оборудването е стандартизирано. Свърших го за три часа. Имаме още цели два дни, за да прегледаме подробностите отново.

— Чудесно, Марвин.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Алкохол ли?

— Не се преструвай, защото те видях да пиеш бира с онзи немец. Как му беше името?

— Хер Фром ли?

— Хайде, сигурно не е чак толкова голям грях, като да ядеш свинско.

— Благодаря ти, но мисля, че този път ще пропусна — нали така се казва?

— Ще пропуснеш пиенето? Да, точно така, човече. Как я кара този Фром — попита безразлично Марвин, докато приготвяше месото.

— Добре — отвърна със същия тон Гусн. — Отиде да види жена си.

— Всъщност какво точно правихте с него? — попита отново Ръсел, докато си наливаше чаша „Джак Даниелс“.

— Помагаше ни с експлозивите. Показа ни някои по-специални трикове. Той е експерт в тази област.

— Чудесно.

„Това е първият обнадеждаващ знак от няколко дни или може би седмици насам“ — помисли си Райън. Вечерята бе прекрасна, пък и той се прибра навреме, за да се нахрани заедно с децата. Кети явно се бе прибрала по-рано от работа и се бе подготвила специално. Най-хубавото от всичко бе, че по време на вечерята говориха. Е, не много, но все пак. След като се нахраниха, Джак й помогна с разтребването. Най-накрая децата си легнаха и те останаха сами.

— Съжалявам, че се държах толкова лошо с теб — започна Кети.

— Няма нищо. Сигурно съм го заслужавал.

Райън бе готов да си признае всичко само и само да оправи нещата.

— Не, Джак, грешката бе моя. Чувствах се тъпо, болеше ме гърбът и имах спазми. Твоята вина е, че работиш твърде много и прекаляваш с алкохола.

Тя се приближи да го целуне.

— Ти пушиш?

Джак бе хванат натясно. Първо, въобще не очакваше, че ще го целуват, и второ, предвиждаше грандиозен скандал, когато Кети откриеше, че пуши.

— Извинявай, скъпа. Имах тежък ден. Изкуших се.

Кети протегна ръце към него.

— Джак, искам да намалиш пиенето и да си почиваш. Ако не го сториш, стресът ще те довърши. За цигарите ще мислим по-късно. Само не искам да пушиш около децата. Аз не ти помагах достатъчно и също сгреших, но и ти трябва да положиш усилия. Иначе вредиш на себе си и на нас.

— Знам.

— Тогава лягай в леглото. Това, от което имаш нужда, е сън.

Бракът с медик си имаше и недостатъци. Главният бе, че не можеш да спориш със съпругата си. Джак целуна Кети по бузата и побърза да изпълни нареждането.

Кларк спря пред къщата в обичайното време. Този път обаче се случи нещо странно. Трябваше да чака. Той постоя няколко минути и вече щеше да почука на вратата, когато тя се отвори. Доктор Райън (съпруг) излезе, спря се и целуна доктор Райън (съпруга). Тя изчака мъжът и да се отдалечи и се усмихна ослепително по посока на колата.

„Всичко е наред!“ — каза си Кларк. Може би наистина имаше заложби в областта на брачните консултации. Джак изглеждаше в добра форма и Джон му го каза още с влизането в колата.

— Ами изпратиха ме в леглото доста рано — цъкна с език Райън и хвърли сутрешния вестник на предната седалка. — Освен това забравих да си изпия виното.

— Още два такива дни, и напълно ще възвърнеш човешкия си вид.

— Може би си прав.

Но за разочарование на Кларк Джак все пак запали цигара. Едва сега Джон разбра колко умна е Карълайн Райън. Ами, разбира се. Не биваше да се бърза. Едно по едно.

— Готов съм за тренировъчния полет. В десет часа.

— Добре. Малко истинска работа няма да ти навреди, Джон. Сигурно ти е омръзнало до смърт да си играеш на бодигард — каза Райън и отвори куфарчето.

— Случва се и да ми доскучае, сър — отвърна Кларк и зави по Фалкънс Нест роуд.

И днес в куфарчето нямаше нищо особено, така че Джак скоро заби нос в сутрешния вестник.

Три часа по-късно Кларк и Чавес пристигнаха във военновъздушната база „Андрюс“. Два самолета VC-20B вече чакаха на пистата за тренировъчни полети. Пилотите и екипажите на 89-а военновъздушна — „Президентска“ — ескадрила спазваха строга програма за поддържане на формата. Двата самолета излетяха на няколко минути един след друг и се насочиха на изток. Трябваше да изпълняват различни маневри с цел обучение на двама помощник-пилоти. Те отдавна знаеха всичко необходимо наизуст, но това нямаше значение.