Том Клэнси - Всички страхове

— Знам едно заведение надолу по „Монюмънт стрийт“.

— Чудесно.

Кларк се обърна и взе палтото й от закачалката. Държеше го почти като салонен лъв. Чавес ги чакаше отвън. Макар и по-дребен от Кларк, той изглеждаше по-опасен. Досущ като хлапе от улична банда, което се опитва да се държи прилично. Чавес тръгна пред тях и продължи да върви на няколко крачки отпред. Кети сметна поведението му за доста комично. Нямаше спор, че улиците в квартала не бяха много безопасни, особено пък за сама жена през нощта. Чавес обаче действаше така, сякаш е попаднал в тила на врага. „Интересно“ — помисли си тя. Намериха малкото ресторантче сравнително бързо. Кларк избра едно ъглово сепаре. Двамата мъже седнаха с гръб към стената, така че да могат да уловят своевременно всяка опасност. И Кларк, и Чавес оставиха саката си разкопчани, макар че изглеждаха напълно спокойни.

— Кои точно сте вие? — попита тя. Цялата работа ужасно приличаше на слаб гангстерски филм.

— Аз съм шофьорът на съпруга ви — отвърна Кларк. — Оперативен офицер от десантните части. Работя в управлението вече двадесет години.

— Май не трябва да разправяте тези подробности на всеки срещнат.

Кларк поклати глава.

— Едва сега започваме с нарушаването на закона, госпожо. Сега съм в охраната. Динг Чавес също.

— Здравейте, доктор Райън. Истинското ми име е Доминго — подаде ръка той. — Аз също работя със съпруга ви. Двамата с Джон го караме напред-назад и го пазим, когато ходи в чужбина или пък на други места.

— И двамата ли сте въоръжени?

Динг я изгледа объркано.

— Да, госпожо.

„Ето че приключението завърши“ — помисли си Кети. Двама доста силни и здрави мъже се опитваха да я очароват. Дори бяха успели. Но това не решаваше проблемите й. Тя понечи да каже нещо, но Кларк я изпревари.

— Изглежда, че между вас и съпруга ви има някакъв проблем, госпожо. Не знам какъв точно — въпреки че донякъде се досещам, — но той наистина му се отразява много зле. От това страда управлението.

— Господа, оценявам загрижеността ви, но въпросът е от личен характер.

— Да, госпожо — отвърна Кларк с галещ ухото глас. Той бръкна в джоба си и извади пресниманите статии на Холцман. — Това ли е проблемът?

— Не е ваша…

Кети прекъсна изречението си по средата.

— Така си и мислех. Госпожо, нито една буква в тези публикации не отговаря на истината. Особено пък частта за сексуалните похождения. Гарантирам ви, че е лъжа. Вашият съпруг не ходи почти никъде без един от нас. Естеството на работата и постът, който заема, го задължават винаги да съобщава координатите си. Той е нещо като лекар на повикване. Ако пожелаете, ще ви доставя копия от дневното му разписание поне за година назад.

— Това е незаконно.

— Сигурно — съгласи се Кларк. — И?

Кети така искаше да им повярва, но не можеше и реши, че е най-добре да им каже защо.

— Вижте, предаността ви към Джак е наистина забележителна, но аз просто знам! Прегледах сметките и научих за онази жена Зимър, както и за детето.

— И какво точно знаете?

— Знам, че Джак е присъствал на раждането. Знам за парите и за това, че се е опитал да ги скрие от мен и от всички други. Знам, че правителството го разследва.

— Какво искате да кажете?

— Тук, в „Хопкинс“, е идвал следовател. Казаха ми за него.

— Доктор Райън, нито във ФБР, още по-малко пък в ЦРУ се води подобно разследване.

— Тогава кой е идвал тук?

— Страхувам се, че не знам отговора на въпроса ви — отвърна Кларк. Той не каза цялата истина, но в крайна сметка лъжата му нямаше отношение към разговора.

— Вижте, знам за Карол Зимър — повтори Кети.

— И какво по-точно знаете? — парира я тихо Кларк. Отговорът го изненада, защото Кети почти го изкрещя:

— Джак ми изневерява с нея! Има и дете. Толкова е зает с нея, че не му остава време за мен и дори…

Тя отново спря, като с мъка сдържаше сълзите си. Кларк я изчака да се успокои. Не сваляше очи от лицето й, защото там бе изписано всичко. Динг на свой ред съвсем се обърка. Той още бе твърде млад, за да разбере.

— Ще ме изслушате ли?

— Разбира се. Защо не? Всичко е свършено. Останах при него само заради децата. Така че си изпейте песента. Кажете ми, че все още ме обича и тъй нататък. Джак няма смелостта сам да поговори с мен, но съм сигурна, че ви е накарал да ме убеждавате — заключи тя.

— Първо, той въобще не знае, че сме тук. Ако разбере, сигурно ще загубя работата си, но това не е чак толкова голям проблем. Ще ми дадат пенсия. Пък и сега ще наруша още по-строги правила от това. Откъде да започна?