Том Клэнси - Всички страхове

— Церемонията по посрещането е в понеделник следобед. Първата среща е на другата сутрин. Следва вечеря във вторник.

— Ти ще ходиш ли там?

— Не, канени сме на друга вечеря една седмица по-рано. Господи, това май е скоро, а? Ще се обадя в базата „Андрюс“. Те постоянно провеждат учебни полети. Няма да е проблем да качат екипа ти на един от тях.

— Всъщност аз разполагам с три екипа. Всички са бивши въздушни асове — обясни Кларк. — Така че познават работата.

— Добре, действай.

— Разбрано, док.

Джак го изчака да излезе и запали нова цигара.

Моторен кораб „Кармен вита“ премина Гибралтарския пролив точно по разписание. Дизеловите двигатели му осигуряваха скорост от осемнадесет възела. Екипажът се състоеше от четиридесет офицери и моряци. В него нямаше жени, въпреки че трима от офицерите водеха съпругите си с тях. След пролива всички се настроиха за прекосяването на Атлантика. До Вирджиния Кейпс им оставаха още седем дни път. Трюмовете и палубите бяха пълни със стандартни контейнери. Всъщност те се деляха на два вида, но всички бяха пълни с най-различни стоки, за които екипажът нито знаеше какви са, нито пък се интересуваше. Контейнеровозите бяха измислени за по-голямо удобство и се използваха също като камионите за превоз на всевъзможни товари. Единственото опасение на екипажа можеше да дойде от претоварване на самите контейнери. Но това рядко се случваше, тъй като те обикновено се докарваха до пристанището от камиони, погрижили се да не допуснат излишен товар.

Южният маршрут на кораба правеше пътуването спокойно и почти безпроблемно. Жестоките зимни бури бушуваха по на север и собственикът на кораба се радваше, че ги избягва. Индиец по рождение, той бе сравнително млад мъж за бизнеса, който въртеше. Собственикът добре знаеше, че хубавото време благоприятства пътуването и намалява разхода на гориво. Искаше му се да притежава по-голям кораб и доходите, реализирани от „Кармен вита“, без съмнение щяха да му го донесат.

Вече десети пореден ден Кларк не бе виждал госпожа Райън. Имаше добра памет, упорито тренирана през годините. Работата му на оперативен офицер го караше да помни хиляди подробности, за да остане жив. Джон никога не я бе виждал повече от два последователни дни. Джак излизаше рано, но тя също го правеше. Особено пък със сутрешните операции два пъти седмично… А тази сутрин бе будна. Кларк видя главата й през кухненския прозорец. Тя седеше на масата и вероятно пиеше кафе. Или пък може би четеше вестник, или гледаше телевизия. Но когато съпругът й излезе, госпожа Райън въобще не реагира. Обикновено ставаше да го целуне за довиждане като всяка съпруга. Десет дни поред.

Лош знак. Какво ли ставаше? Джак се приближи до колата с наведена глава. По лицето му отново бе изписана онази гримаса.

— Здрасти, док! — поздрави го весело Кларк.

— Здрасти, Джон — смотолеви Джак.

Отново бе забравил вестника си. Райън отвори куфарчето и запреглежда документите. Сега щеше да ги прочете набързо, а по останалия път да гледа отнесено и да пуши цигара от цигара. Кларк реши, че повече не може да продължава така.

— Проблеми у дома ли, док? — попита тихо той, без да откъсва поглед от пътя.

— Да, но те са си моя работа.

— Сигурно си прав. Добре ли са децата?

— Не са децата, Джон. Не искам да говорим на тази тема.

— Добре.

Кларк се съсредоточи в пътя, а Джак — в съдържанието на куфарчето.

„Какво, по дяволите, има? Мисли логично — каза си Кларк. — Огледай го от всички страни.“

Шефът му бе депресиран вече цял месец, но напоследък положението се влоши. Откога? От онази статия на Холцман ли? Семеен проблем, който не е свързан с децата. Значи остава съпругата. Джон си каза, че трябва да провери това, а и всичко останало още щом стигнат службата. Седемдесет минути след като бе качил Райън в колата си — тази сутрин нямаше голямо движение, — Джон се запъти към огромната библиотека на ЦРУ и създаде работа на персонала. Служителите не бяха особено затруднени. Управлението събираше всички статии, които го касаят, и ги трупаше в папки по азбучен ред. Кларк веднага разбра какъв е проблемът.

Холцман пишеше за финансови злоупотреби и сексуална разпуснатост. Веднага след публикуването на статията…

— Мамка му! — прошепна на себе си Кларк.

Той преснима четирите последни статии и излезе да се поразходи и да помисли на спокойствие. Едно от предимствата на работата му при Райън бе, че разполагаше с много свободно време. Джак обикновено прекарваше целия ден в Ленгли и рядко излизаше някъде. Кларк се разходи из района, прочете статиите още веднъж и направи друга връзка. Неделната публикация. Него ден Райън се бе прибрал у дома рано. Изглеждаше в добро настроение, твърдеше, че ще послуша съвета на Кларк и ще си вземе отпуска веднага след мексиканската операция. На другата сутрин обаче изглеждаше като труп и не носеше вестника със себе си. Жена му сигурно го бе прочела и между двамата се бе случило нещо ужасно. Изглеждаше просто като две и две четири. Поне за Кларк.