Том Клэнси - Всички страхове

— Нищо, Джак. Не си направил абсолютно нищо.

Тя го бутна с кофата и изчезна зад ъгъла. Джак остана като втрещен. Невиждащият му поглед се блъскаше в стената, а долната му устна висеше безпомощно. Той просто не можеше да си обясни защо жена му внезапно бе започнала да го презира.

Пътуването от Латакия до Пирея им отне само ден и половина. Бок бе намерил кораб, който отплаваше направо за нужното им пристанище. Така избягваха необходимостта от прехвърляне в Ротердам. Куати не обичаше да променя плановете си, но след като разбра, че петте спестени по този начин дни ще им бъдат от полза, се съгласи. Двамата с Гусн внимателно следяха крана, който вдигна контейнера и го премести на борда на „Кармен вита“. Контейнеровозът плаваше под гръцки флаг. Щеше да потегли с вечерния прилив и да пристигне в Съединените щати след единадесет дни. Куати знаеше, че могат да наемат чартърен полет и да пренесат товара с него, но опасността бе доста по-голяма. Единадесет дни. Щеше да успее още веднъж да посети лекаря си и да потегли за Америка навреме. Трябваше да провери дали всички приготовления са извършени по план. Докерите наместиха контейнера на мястото му. То бе в средата на кораба и добре защитено от другите контейнери около него. Освен това зимните ветрове нямаше да го блъскат. Двамата мъже седнаха в едно пристанищно барче и изчакаха отплаването на кораба. После взеха полета за Дамаск и се прибраха в лагера си. Работилницата вече я нямаше. Бяха прерязали захранващите кабели и затрупали входа на пещерата. Ако някой тежък камион минеше върху замаскирания покрив, щеше да остане доста неприятно изненадан. Но вероятността от това бе малка. Имаше някаква нищожна възможност отново да използват работилницата и затова не я разрушиха напълно. Просто я прикриха добре и оставиха машините вътре.

Ръсел излетя за Чикаго, за да хване първите мачове от плейофите. Носеше скъп фотоапарат „Никон F-4“ и изщрака две цветни филмчета ASA-100, за да снима репортерските коли на Ей Би Си. Шоуто се предаваше от спортния екип на телевизионната компания. След като свърши работа, Марвин хвана такси обратно до летището. Добре, че имаше късмет да изслуша края на мача по радиото, докато се прибираше от международното летище „Стейпълтън“ до новата си къща. „Мечките“ успяха да изтръгнат победата с 23:20 едва в продълженията. Това означаваше, че следващата седмица Чикаго щеше да има честта да загуби от „Викингите“ в „Метродоум“. Минесота записаха победа през първата седмица на плейофите. Контузията на Тони Уилис вече отшумяваше и както отбеляза коментаторът, той за малки не бе навъртял две ХИЛЯДИ ярда спринт през новобранския си сезон. Ръсел успя да хване почти целия мач, игран на Западното крайбрежие. Там нямаше изненади, но все пак футболът си оставаше непредсказуема игра.

Подводницата „Мейн“ излезе от базата без инциденти. Влекачите я извъртяха и насочиха към канала. После продължиха до нея, за да й окажат съдействие, ако се наложи. Капитан Рикс командваше подводницата от ходовия мостик. Капитан трети ранг Клагет бе на вахта в централния пост. Всъщност цялата работа вършеше щурманът, който с помощта на перископа уточняваше положението на лодката. Главният старшина усърдно му помагаше, като внимаваше подводницата да се движи точно в средата на канала. Пътят до морето съвсем не бе кратък. Екипажът се занимаваше с обичайната си работа. Тези, които не бяха на дежурство, се опитваха да подремнат. Скоро „Мейн“ щеше да влезе в нормалния си шестчасов цикъл. Моряците се стремяха да забравят сушата колкото се може по-бързо. Семействата и приятелите им спокойно можеха да бъдат на друга планета. През следващите два месеца светът им щеше да бъде ограничен от корпуса на подводницата.

Манкузо наблюдаваше отплаването. Той постъпваше така с всичките си подводници. Жалко, че не можеше да свали Рикс от лодката. Просто нямаше начин. След няколко дни щеше да се проведе редовно съвещание на командването. На него Барт щеше да изкаже опасенията си от Рикс. Разбира се, първия път нямаше да постигне нищо особено. Просто щеше да ги уведоми за съмненията си в качествата на капитана на Златния екипаж. Политическите маневри съвсем не бяха в стила на Манкузо. Той предпочиташе да казва мнението си честно и открито, като истински моряк. Но в моряшките среди също има правила на поведение и тъй като нямаше основателна причина, Манкузо можеше само да изрази загриженост от действията на Рикс. Освен това командването се оглавяваше от друг суперинженер, който сигурно нямаше да предаде Рикс така лесно.