Том Клэнси - Всички страхове

Този път Манкузо не изпита никакви чувства. Тъмносивата сянка изчезваше на хоризонта. Тялото на подводницата се плъзгаше по гладката кит огледало вода в пристанището. „Мейн“ се отправяше на петия си патрул. Ето вече тридесет години американските подводници патрулираха из океана. Въпреки промените в света работата си беше работа. „Мейн“ отиваше, за да пази мира с най-ужасната сила, позната на човечеството. Манкузо поклати глава. Какъв ужасен начин за прокарване на път. Ето защо той винаги се бе смятал за член от кастата на атакуващите подводници. Но ракетоносците успешно изпълняваха задачите си и сигурно щяха да ги изпълняват още дълги години. И въпреки че не всеки капитан беше Маш Мортън, всички връщаха лодките си обратно в базата. Манкузо се качи в служебната си кола и нареди на шофьора да кара към службата. Бюрокрацията го зовеше.

„Добре, че поне децата не забелязват нищо“ — успокои се Джак. Те живееха като зрители в прекалено сложен свят, който изискваше години обучение, за да бъде разбран. Затова те обръщаха внимание на нещата, които разбират. Слава богу, между тях липсваха мама и татко, които не си говорят. Е, незнанието им нямаше да продължава вечно, но достатъчно дълго, за да се оправят нещата. „Вероятно ще се оправят“ — помисли си Джак. Разбира се, че щяха.

Той не знаеше какво се е случило, нито пък как да го оправи. Това, което трябваше да направи, бе да се прибере у дома в прилично време и да я изведе някъде на вечеря. Но с две малки деца вечерята бе просто невъзможна. Освен това никоя гувернантка не би се съгласила да дойде толкова далеч от града и при това в средата на седмицата. Другата възможност бе просто да се прибере у дома, да обърне повече внимание на жена си и да…

Но Джак като че ли вече не можеше да разчита на способностите си в тази област. А един пореден неуспех щеше още повече да усложни нещата.

Той погледна от прозореца на кабинета си към боровата горичка отвъд оградата на ЦРУ Там цареше идеална симетрия. А при него? Работата пречеше на личния му живот, а сега пък и семейството пречеше на работата. Сега вече не можеше да върши нищо като хората. Прекрасно, нали? Райън стана от бюрото си, излезе от кабинета и се запъти към близкото павилионче. Там си купи първия пакет цигари от… пет години? Или шест? Едно от удобствата на личния кабинет бе, че може да си пуши на спокойствие. В това отношение ЦРУ приличаше на всички други държавни учреждения — служителите можеха да пушат само на точно определени места. Джак се престори, че не вижда осъдителния поглед на Нанси, докато минаваше през стаята й. Той влезе в кабинета и преди да запали, заровичка в чекмеджето на бюрото си за пепелник.

След първите няколко дръпвания му се зави свят. Джак реши, че цигарите са още едно от обвързващите удоволствия в живота. Също както и алкохолът. След употребата им човек постигаше желания ефект, който го караше отново да ги търси въпреки опасностите за здравето си. Алкохол и никотин — две сили, които превръщаха непосилния живот в нещо друго. Освен това го скъсяваха.

Нима не бе чудесно? Райън едва не се изсмя на глупавите си мисли. Беше ли му останало нещо друго, което да разруши? Нима имаше значение?

Работата му имаше значение. Поне в това бе сигурен. Именно тя го натопи в тази каша. Тя бе главният разрушителен фактор в живота му, но Джак не можеше нито да я изостави, нито пък да я промени.

— Нанси, моля те, повикай господин Кларк при мен.

Джон се появи след две минути.

— О, по дяволите, док! — възкликна още щом видя цигарите. — И какво ще каже сега жена ти?

— Нищо.

— Въпреки това правиш грешка, че отново се хващаш за цигарите. Кларк се обърна и отвори прозореца. Самият той доста отдавна бе спрял да пуши. Този порок го плашеше, защото бе убил баща му.

— Какво искаш?

— Как е апаратурата?

— Чака заповедта ти да бъде монтирана.

— Давай тогава — каза просто Джак.

— Получи ли разрешение отгоре?

— Не, но не ми трябва. Ще им кажем, че правим изследване. Колко време ще е нужно?

— Казват, че ще се справят за три дни. Ще ни трябва и съдействието на авиацията.

— А по въпроса с компютъра?

— Програмата вече е изготвена. Взели са ленти от шест различни самолета и са заглушили шума. За един час запис им трябват два-три часа монтиране.

— От Мексико Сити до Вашингтон е…

— Зависи от времето, но най-много четири часа. За да сглобят цялата лента, ще им е необходима една нощ — прецени Кларк. — Каква е програмата на президента?