Том Клэнси - Всички страхове

— И по-точно?

— Ами например: Висш служител на управлението има връзка с жена от чужд произход. Възможно е да се касае и за дете.

— Райън?

Съветничката по националната сигурност поклати глава.

— Не мога да го потвърдя или отрека. Не забравяйте правилата.

— Няма — отвърна Холцман и успя да скрие раздразнението си. „Да не би да мисли, че си има работа с Джими Олсен?“

— Проблемът е, че той явно се досеща, че не харесваме сведенията му. Затова се опитва да придаде по-голямо значение на информацията. Просто иска да се издигне в очите ни. Точно сега, когато се нуждаем от подкрепата на Ленгли, ние като че ли не я получаваме.

Холцман замислено кимна. Проблемите с Ленгли не бяха от вчера, но му се струваше, че Райън е по-различен от другите. Журналистът обаче прогони мислите си.

— А Нармонов?

— Ако в информацията ни има доза истина, той може би вече е на път да си тръгне. Дали ударът ще дойде отляво или отдясно, все още не знаем. Сигурно просто е изпуснал юздите.

— Нима положението е толкова зле?

— Така изглежда. Особено пък що се отнася до изнудването му от страна на силите за сигурност. Но проблемите ни с Ленгли… — вдигна театрално ръце Лиз.

— И то точно когато нещата потръгнаха, нали? Предполагам, че неприятностите ви са свързани с Кабът?

— Той доста бързо напредва в работата. Ако имаше по-голяма подкрепа, всичко щеше да е наред.

— Големи ли са опасенията ви? — попита Холцман.

— Доста. Сега имаме нужда от добра разузнавателна информация, но за съжаление не я получаваме. И как можем да преценим ситуацията с Нармонов, щом ни липсват сведения? Какво всъщност получавам? — попита раздразнено Лиз. — Нашият герой тича напред-назад, за да върши работа, която няма нищо общо с управлението. Дори за някои неща се е обръщал направо към Хълма, без да спази нужната процедура. Въобще се занимава със странични въпроси, като в същото време не предоставя на Кабът необходимия му анализ по изключително важни проблеми. Е, след като има кой да го развлича, разбира се…

„Нашият герой — помисли си Холцман. — Какъв интересен избор на изразни средства. Тя май наистина го мрази.“

Холцман знаеше факта, но не и причината. Елиът нямаше основание да завижда на Райън. Той никога не бе изявявал големи амбиции. Не и в политиката. Всички го смятаха за много добър човек. Журналистът си спомни единствената му публична faux pas 104 104 Погрешна стъпка, гаф (фр.). — Бел.прев. — скандала с Ал Трент, за който Холцман бе почти сигурен, че е бил предварително подготвен. Сега Райън и Трент май се разбираха доста добре. Причината за инсценирането на подобен скандал трябва да е била доста сериозна, но каква? Райън имаше две разузнавателни звезди, за които Холцман също не знаеше нищо. Носеха се само слухове. По пет различни версии на четири различни истории — вероятно всичките измислени. Райън обаче не бе много популярен сред журналистите. Причината бе, че никога не успяваха да изкопчат нищо от него. Той приемаше секретността малко по-сериозно, отколкото трябва. От друга страна, никога не се бе опитвал да си спечели евтина слава — качество, което Холцман уважаваше. Но едно нещо бе вън от съмнение: журналистът напълно бе подценил антипатията към Райън, царяща в администрацията на Фаулър.

„Опитват се да ме манипулират.“

Бе просто като две и две четири. Разбира се, доста умело. Сведенията за руснаците вероятно бяха верни. Неспособността на ЦРУ да достави важна информация на Белия дом също не бе нова тема. Следователно и тя бе вярна. „Къде тогава е лъжата?“ И имаше ли въобще лъжа? Може би просто искаха да извадят на бял свят важна информация… и то по нормалния начин. Не му се случваше за пръв път да научава новини от северозападния ъгъл в Западното крило на Белия дом.

Можеше ли Холцман да не напише репортаж за това?

„Едва ли, Боби, едва ли“ — отговори си сам журналистът.

Обратното пътуване мина по мед и масло. Райън спа почти през цялото време, докато сержантът, който бе и стюард, четеше упътванията за играчките, купени от Джак.

— Хей, серж — извика му вторият пилот, който бе станал да се поразтъпче. — К’во правиш?

— Ами гледам тук играчките, които шефът е купил за децата си.

Сержантът подаде на пилота една от инструкциите: „Прикрепете детайл 1 към плоскост А със 7/8-болтове. Затегнете ги с френски ключ, като използвате…“

— Предпочитам да поправям развалени двигатели.

— И аз — съгласи се сержантът. — Трудни времена настанаха за децата.