Том Клэнси - Всички страхове

Плутоният вече се намираше в първата фаза на обработка. Изглеждаше доста добре. Всъщност имаше вид на висококачествена част от автомобилен двигател. Добро начало. Механичната ръка на робота премести плутония в друга херметична кутия. Тя, разбира се, също бе пълна с аргон. Механичната ръка затвори кутията и я избута към вратичката. Фром я пое и я отнесе до друга обработваща машина. Процесът се повтори, но в обратен ред. Манфред пъхна кутията в затвореното пространство на машината. Включиха вакуумните помпи и докато те изсмукваха въздуха отгоре, от долната страна се подаваше аргон. Когато вътрешната атмосфера на машината стана напълно инертна, механичната ръка на робота отвори кутията и извади плутония. Следващата фаза от обработката протече по съвсем друг начин. Степента на точност имаше изключително голямо значение. Под наблюдението на Фром обработващият нож се завъртя и скоростта му постепенно нарасна до петнадесет хиляди оборота в минута.

— Изглежда, че… О, не!

Фром гневно изруга. Струваше му се, че е направил всичко необходимо. Той изключи машината и направи малки корекции. После внимателно провери баланса и отново я включи. Този път всичко бе наред. Фром бавно увеличи оборотите до двадесет и пет хиляди в минута.

— Първата обработка бе направена изключително добре — похвали през рамо операторите Фром.

— Колко маса изгубихме? — попита Гусн.

— 18,527 грама.

Фром изключи машината и се изправи.

— Работниците ни се справят великолепно. Не ми стигат думи да ги похваля. Предлагам да спрем и да изчакаме до утре за окончателното полиране. Глупаво е да избързваме. Всички сме изморени и смятам, че си заслужихме вечерята.

— Както кажете, хер Фром.

— Манфред — поправи го изненадващо немецът. — Ибрахим, искам да поговорим.

— Отвън ли?

Гусн и немецът излязоха. Слънцето вече бе залязло.

— Не трябва да убиваме тези хора. Те са изключително ценни. Представи си, че ни се открие нова възможност.

— Но ти се съгласи…

— Въобще не съм предполагал, че нещата могат да протекат толкова добре. Според графика, който изготвих, ти и аз… Не, ще бъда откровен. Възнамерявах сам да наблюдавам всички процеси. Ибрахим, ти направо ме изуми със способностите си. Ние сформирахме великолепен екип. Трябва да го запазим!

„И откъде ще вземем пак десет килограма плутоний?“ — искаше да попита Гусн.

— Мисля, че си прав, Манфред. Ще говоря с командира за това. Но не забравяй…

— Сигурността. Ich weiss es schon 102 102 Ich weiss es schon (нем.) — вече го знам. — Бел.прев. . На този етап нямаме право да поемаме рискове. Просто те моля в интерес на справедливостта — ако искаш дори и на професионализма — да разсъдите добре. Нали ме разбираш?

— Напълно, Манфред. Съгласен съм с теб.

„Немецът иска да проявим човечност“ — каза си Гусн. Жалко, че го изразява толкова късно.

— Във всеки случай съм съгласен и с предложението ти за порядъчна вечеря, преди да продължим с последната фаза. Тази вечер ще има прясно агнешко, а освен това и немска бира. Току-що я получихме. „Битбургер“, надявам се, че ще ти хареса.

— Доста добро светло пиво. Жалко, че религията ти не позволява да му се насладиш.

— Смятам, че тази вечер — каза Гусн — Аллах ще ми прости прегрешението. — „Освен това го правя, за да приспя съмненията на неверника“, добави мислено той.

— Струва ми се, че работиш прекалено много, Джак.

— От пътуването е, сър. Всеки ден прекарвам по два-три часа в колата.

— Защо не се преместиш да живееш по-наблизо — предложи предпазливо негово кралско височество.

— Да напусна Перегрийн Клиф? — поклати глава Райън. — Ами какво ще прави Кети с болницата? Освен това децата са свикнали с училището там. Не, това не е решение на проблема.

— Без съмнение си спомняш, че при първата ни среща изказа доста критики по адрес на физическото и психическото ми състояние. Не вярвам тогава да съм изглеждал толкова ужасно, колкото ти сега.

Джак забеляза, че принцът бе получил доста информация за него от сър Базил Чарлстън. Сигурно по тази причина с вечерята не бе сервиран алкохол.

— В службата ми обикновено духат топли или студени ветрове. Сега е ред на топлите.

— Защо тогава не послушаш съвета на Труман? „Ако ти е много топло, излез от кухнята.“

— Положението е подобно и при нас, сър, но скоро ще се захлади. Сега просто сме много заети. Това е всичко. Нима и при вас не е същото, когато управлявате кораба си?

— О, моето занимание е далеч по-здравословно. Освен това разстоянието до пулта за управление е далеч по-малко. Всъщност е около пет метра — цъкна с език той.