Том Клэнси - Всички страхове

— Да — призна принцът.

— Вие рядко бягате от проблемите. Аз също.

— Словесните ти маневри както винаги са впечатляващи.

— Виждате ли? Значи все още не съм за изхвърляне.

Джак бе доволен от себе си.

— Настоявам да доведеш семейството си в Уайоминг с нас.

— Винаги можете да ме прескочите и да говорите с Кети.

Негово височество се засмя.

— Може би ще послушам съвета ти. Утре ли се връщаш?

— Да, сър. Но преди това ще намина към „Хамлис“ за играчки.

— Почини си добре, Джак. Догодина по същото време може би ще продължим спора.

Във Вашингтон бе с пет часа по-рано. Лиз Елиът бе в кабинета си заедно с Боб Холцман, който отразяваше събитията в Белия дом. Той доста приличаше на хората от обслужващия персонал — бе видял пристигането и заминаването на доста от обитателите му. Опитът му в събитията, разиграващи се в Белия дом, бе почти парадоксален. Въпреки че нямаше достъп до наистина интересния материал — Холцман знаеше, че някои от тайните ще бъдат разкрити едва когато вече нямаше да му вършат работа, — способността му да долавя нюансите на речта и носещите се из въздуха слухове би му осигурила място в което и да е разузнавателно управление. Но вестникът му плащаше доста по-добре от правителството. Освен това Холцман бе успял да напише няколко бестселъра за живота във висшите кръгове на властта.

— Значи пълна дискретност.

— Точно така — отвърна съветничката по националната сигурност.

Холцман кимна и си отбеляза нещо. Това изясняваше нещата. Без директни цитати. Елизабет Елиът можеше да бъде спомената само като „служител от администрацията“ или в множествено число „вътрешни източници“. Той вдигна поглед от листа — при подобни случаи не му позволяваха да използва касетофон — и зачака. Лиз Елиът обичаше драматизма. Тя бе умна жена, малко високомерна — качество, често срещано в Белия дом — и положително най-близкият до президента човек. Разбира се, ако правилно тълкуваше слуховете. Но това не беше работа на публиката. Вероятната любовна връзка между президента и съветничката му по националната сигурност вече бе излязла от кръга на пълната тайна. Но въпреки това служителите в Белия дом бяха дискретни както винаги. Дори и повече от обикновеното. Холцман смяташе поведението им за странно. Фаулър в никакъв случай не бе олицетворение на обичания от всички човек. Може би просто симпатизираха на мъжката му самота. Обстоятелствата около смъртта на жена му бяха добре известни и вероятната причина за няколко процента от гласовете в негова полза на последните избори. Може би служителите мислеха, че една здрава връзка щеше да го промени. А може би просто бяха добри професионалисти. („Именно това ги отличава от временните обитатели, за които няма нищо свято“ — помисли си Холцман.) А може би Фаулър и Елиът бяха прекалено внимателни. Във всеки случай журналистите, пишещи за Белия дом, не пропуснаха да обсъдят въпроса. Това стана в „Поверителен източник“ — бара на националния пресклуб, намиращ се на две пресечки от Белия дом. Там се достигна до съгласие, че щом интимният живот на Фаулър не влияе върху задълженията му, той не представлява интерес за публиката. В края на краищата изявите му във външната политика бяха доста добри. Еуфорията от Ватиканското споразумение и чудесните му резултати все още не бе отминала. Не можеха да критикуват президент, който вършеше работата си чудесно.

— Могат да възникнат проблеми с руснаците — започна Елиът.

— О? — изненада се за момент Холцман.

— Имаме основания да смятаме, че Нармонов трудно се справя с висшите си военни. Това може да окаже влияние върху заключителната част от изпълнението на договора за разоръжаване.

— Как така?

— Имаме основания да смятаме, че руснаците ще откажат унищожаването на някои от ракетите си СС-18. Те вече изостават от графика.

„Имаме основания да смятаме.“ Два пъти. Холцман се замисли за момент. Източникът вероятно бе важен. По-скоро шпионин, отколкото прехваната информация.

— Нали се оправдават с неуредици в завода за демонтиране? Нашите инспектори май им вярват.

— Вероятно фабриката е била построена с — как се казваше? — творческа некадърност.

— А какво мислят в управлението? — попита Холцман, който едва смогваше да записва.

— Оттам ни дадоха информацията, но все още не са успели да ни помогнат с твърдо становище.

— Ами Райън? Той е доста добър по въпросите, свързани със Съветския съюз.

— Райън все повече ни разочарова — отвърна Лиз. — Всъщност вече провеждаме малко разследване, което ще извади на бял свят доста смущаваща информация за него. Но не бива да пишете за това, нито пък да споменавате името му.