Том Клэнси - Всички страхове

— Хари, само ако чуят това, всички в групата ще се изправят на нокти. Идеята въобще няма да им хареса.

Но на Манкузо тя явно допадаше и Рикс го забеляза.

— Така значи — изръмжа той. — Та ние сме най-добрите, Барт. Ти го знаеш, аз го знам, те го знаят. Трябва да се определят някакви разумни стандарти.

— Например?

— Какво е най-голямото разстояние, на което някой някога е проследявал „Охайо“?

— Четири хиляди метра. Майк Хаймбах на „Скрептън“ срещу Франк Кемини на „Тенеси“. Кемини пръв е прехванал Хаймбах. Интервалът между двете прехващания е бил около минута. Всичко друго е било резултат на предварително подготвени тренировки.

— Добре, нека умножим това по… да кажем, пет. Повече от сигурно, Барт. Майк Хаймбах е разполагал с чисто нова лодка, току-що усъвършенствана сонарна система и с трима допълнителни сонарни оператори.

Манкузо кимна.

— Точно така. Всичко бе направено нарочно с цел да се установи дали някой въобще може да прехване подводница от клас „Охайо“. Изотермична вода под слоя на термоклина, въобще всичко.

— И все пак „Тенеси“ е спечелила — забеляза Рикс. — Франк е имал заповед да не се напъва много, но въпреки това ги е засякъл пръв. Пък и ако не се лъжа, е подготвил торпеден залп три минути по-рано от колегата си.

— Вярно — Манкузо се замисли за момент. — Нека бъдат двадесет и пет хиляди метра, но не по-близо от това.

— Чудесно. Знам как да проследя „Акула“ от такова разстояние. Сонарното ми отделение е отлично — както и на всички наши подводници. Ако се натъкна на този приятел, ще се закача за него и ще събера всичката възможна информация. Ще очертая около лодката му една окръжност с радиус двадесет и пет километра и няма да припаря вътре. По дяволите, той няма абсолютно никакъв шанс да ме засече.

— Преди пет години шефовете щяха да застрелят и двама ни само защото водим подобни разговори — забеляза Манкузо.

— Светът се променя. Виж, Барт, ти можеш да пуснеш и „688“ да свърши тази работа, но нима има смисъл? Защо трябва да си крием главите в пясъка, ако наистина сме разтревожени за уязвимостта на ракетоносците?

— Сигурен ли си, че можеш да се справиш?

— Разбира се, че съм сигурен. Ще напиша предложението си, а ти ще го изпратиш нагоре по етапен ред.

— Предполагам, знаеш, че предложението ти ще стигне чак до Вашингтон, нали?

— Да, но е време да сложим край на КРИЕМ СЕ ГОРДО, нали? В крайна сметка не сме компания от лелки, събрали се на следобеден чай. По дяволите, Барт, аз съм капитан на боен кораб. Ако някой твърди, че съм уязвим, ще му докажа, че дрънка пълни глупости. Все още никой не е успял да ме проследи. Нито пък ще успее. Готов съм да го докажа.

Разговорът съвсем не бе протекъл според очакванията на Манкузо. Рикс говореше като истински капитан на подводница, а комодорът обичаше да чува подобни думи.

— Сигурен ли си, че си напълно подготвен за това? Предложението ти ще предизвика спорове. Ще бъдеш подложен на натиск.

— Ти също.

— Аз съм ескадрен командир и работата ми е да поемам ударите върху себе си.

— Няма да се откажа от тази възможност, Барт. Добре, ще се наложи хората ми да потренират малко повече. Особено сонарният екип. Но аз имам време, а имам и отличен екипаж.

— В такъв случай напиши предложението си. Аз ще му дам положителна резолюция и ще го изпратя нагоре.

— Виждаш ли, че не е толкова трудно?

„Ако искаш да бъдеш номер едно сред капитаните в ескадрата, трябва да изпъкваш с нещо“ — помисли си той. Отдел „Бойна готовност-02“ в Пентагона сигурно щеше да подскочи, като чуе предложението, но те знаеха кой е Хари Рикс и го смятаха за умен и предпазлив капитан. Така че въпреки споровете и шума, които щеше да предизвика предложението, Рикс се надяваше да бъде одобрено. Хари Рикс: най-добрият подводен инженер вън флота. Човек, готов да подкрепи думите си с дела. Не звучеше зле. Със сигурност щеше да бъде забелязан и запомнен.

— Как беше на Хаваите? — попита Манкузо, приятно изненадан от капитана на Златния екипаж на „Мейн“.

— Това е много интересно. Астрофизическият институт „Карл Маркс“.

Полковникът от КГБ подаде няколко черно-бели снимки на Головко. Първият заместник-председател ги разгледа и ги остави на бюрото си.

— Сградата е празна, така ли?

— Почти. Вътре намерихме само това. Документ за доставка на пет американски машини. Много добри и изключително скъпи.

— За какво се използват?

— За много неща. Например за производство на лещи за телескопи. Операция, доста близка до задачите на института. Приятелят ни в „Арзамас“ обаче твърди, че със същите инструменти се моделират частите на ядреното оръжие.