Том Клэнси - Всички страхове

— Аргументът ти е добър, Хари. Джоунс не е напълно убеден в твърдението си. Дава шанс едно към три.

Рикс поклати глава.

— Според мен шансът е едно към сто, и то защото съм в добро настроение.

— Трябва да ти кажа, че и експертите мислят като теб. Освен това преди три дни тук имаше и момчета от отдел „Бойна готовност-02“, които оспориха мнението на Джоунс.

„И какъв е смисълът от този разговор?“ — искаше да попита Рикс.

— При излизане от базата лодката бе проверена за шумове, нали?

Манкузо кимна.

— Точно така, и то по всички правила.

— И?

— Все още е черна дупка. Следящата подводница я е изгубила на разстояние три хиляди метра, при скорост пет възела.

— И какво ще правим тогава? — попита Рикс, като се опитваше да не издава чувствата си. Тези сведения отиваха право в досието му, което съвсем не бе без значение за него.

Сега пък Манкузо се почувства неудобно. Все още не бе решил. Бюрократът в него му казваше, че е изпълнил задълженията си. Той бе изслушал флота и Пентагона. Всички категорично заеха една и съща позиция: доктор Джоунс е прекалено параноичен. Проблемът бе, че Манкузо бе прекарал три от най-хубавите си години заедно с Джоунс на борда на „Далас“. За този период приятелят му не бе направил нито една грешка. Нито една. Никаква. Освен това руската „Акула“ все пак е била някъде из залива на Аляска. От момента, в който патрулиращият самолет Р-3 я бе изгубил, до появяването си в базата „Адмирал Лунин“ сякаш се бе преселила на друга планета. Къде е била руската подводница през това време? Ако се прокараха часовите и скоростните линии, имаше вероятност да е била в патрулната зона на „Мейн“, да се е отделила от американския ракетоносец в определено време и да е пристигнала в базата си отново точно навреме. Но имаше вероятност — и то дяволски голяма — „Адмирал Лунин“ въобще да не се бе приближавала до американската подводница. Не я бяха засекли нито „Омаха“, нито пък „Мейн“. Каква беше вероятността една руска подводница да успее да мине незабелязано покрай два супермодерни американски бойни кораба?

Не много голяма.

— Знаеш ли какво ме тревожи? — попита Манкузо.

— Не.

— Занимаваме се с ракетоносни подводници вече над тридесет години. Все още никой не е успял да ни проследи в дълбоки води. Когато бях помощник-капитан на „Хамърхед“, проведохме тренировка с „Джорджия“ и те направо ни разказаха играта. Когато командвах „Далас“, никога не съм се опитвал да проследявам клас „Охайо“. Единствената тренировка, проведена с „Пуласки“, бе най-трудното изпитание в живота ми. Затова пък съм успявал да проследя подводници от клас „Делта“, „Тайфун“ и въобще всичко, което руснаците някога са пускали на вода. Правил съм подводни снимки на клас „Виктор“. Ние просто нямаме равни в този занаят… — Ескадреният командир се намръщи. — Хари, свикнахме да бъдем първи.

Рикс продължи да говори разумно:

— Барт, ние сме най-добрите. Единствените, които са близо до нас, са британците, но дори и те нямат шансове. Никой друг не скача на нашата височина. Имам идея.

— Каква?

— Значи се тревожиш за господин „Акула“? Добре, разбирам те. Тя е добра лодка. Може би дори достига клас „637“. Със сигурност е най-добро то нещо, което някога са правили. Постоянните ни заповеди са да избягваме всичко, изпречило се на пътя ни. Въпреки това ти похвали Росели проследяването на същата тази „Акула“. Сигурно отгоре са ти трили сол на главата.

— Позна, Хари. Няколко пръста наистина се размахаха заплашително, но в края на краищата, ако не харесват начина, по който ръководя ескадрата, винаги могат да ми намерят заместник.

— Какво знаем за „Адмирал Лунин“?

— В момента е на ремонт в дока. Трябва да се появи отново в края на януари.

— След ремонта може би ще стане малко по-тиха.

— Вероятно. Чува се, че ще й бъде монтиран нов сонар, който е с около десет години по-назад от нас — прибави Манкузо.

— И въпреки това те все още не могат да се справят с нас. Дори не НИ И доближават. Защо не го докажем?

— Как? — попита Манкузо.

— Защо не препоръчаш на шефовете да издадат следната заповед. Всяка наша лодка, попаднала на „Акула“, трябва да я проследи, и то агресивно Нека момчетата от атакуващите подводници се опитат да се приближат. А освен това, ако ракетоносец се приближи достатъчно близо до руска лодка, за да я проследи, без да бъде усетен, също да опита. Смятам, че за тази птичка ни трябва по-добра информация. Ако наистина представлява заплаха, то трябва да я познаваме, за да се пазим от нея.