Том Клэнси - Всички страхове

Освен това научи и някои неща за господстващото положение на американската телевизия. Огромната разнородна тълпа хрисимо се съгласяваше с прекъсванията, през които Ей Би Си пускаше рекламите си. Подобен инцидент би предизвикал бунт дори и сред най-възпитаните европейски запалянковци. Телевизията дори се използваше при ръководството на играта. Теренът бе буквално осеян със съдии, облечени в раирани фланелки. Те бяха следени от камерите и както обясни Ръсел, друг съдия се занимавал с преглеждането на видеозаписите от мачовете, за да открие евентуални грешки при ръководството. Освен всичко това два големи екрана, монтирани на стадиона, повтаряха спорните моменти, за да може и тълпата да прецени доколко е вярно съдийското решение. Ако някой се опиташе да приложи всички тези мерки в Европа, със сигурност на всеки мач щеше да има жертви сред съдиите и запалянковците. Странната смесица между ревностен ентусиазъм и кротка цивилизованост се стори доста странна на Бок. Мачът не му се видя много интересен, макар че Ръсел явно бе на друго мнение. Разюзданото насилие, демонстрирано от американските футболисти, бе накъсано от дълги периоди на пасивност. Редките прояви на буен характер бяха обуздавани до голяма степен и от факта, че състезателите трябваше да използват поне пистолет, за да пробият защитната екипировка на съперника си. Всички футболисти без изключение изглеждаха огромни. Едва ли на терена имаше човек под сто килограма. Но макар и наглед тромави и непохватни, халфовете, пък и другите състезатели демонстрираха завидна пъргавост и бързина. И въпреки всичко правилата си оставаха неразбираеми. Бок и не положи много усилия да ги схване, тъй като спортът не го привличаше особено. Като дете бе играл европейски футбол, но спомените от него отдавна бяха избледнели.

Гюнтер отново съсредоточи вниманието си върху стадиона. Той представляваше масивно и впечатляващо съоръжение с извита над него стоманена козирка. Седалките бяха застлани с тънки възглавнички. Имаше достатъчно много тоалетни и впечатляващ брой павилиончета, където продаваха предимно слаба американска бира. Общият брой на присъстващите бе около шестдесет и пет хиляди души, включително полицаите, продавачите и телевизионните екипи. Околните сгради… Бок разбра, че ако иска да предвиди приблизителния брой на очакваните жертви, ще трябва да се запознае с ефектите от ядреното оръжие. Щяха да бъдат най-малко сто хиляди. Сигурно и повече. Достатъчно. Той се зачуди колко ли от сегашните зрители щяха да бъдат между тях. Вероятно повечето. Щяха да си седят на седалките, да пият студената си и слаба бира и да дъвчат фъстъци и кренвирши Бок бе участвал в два самолетни атентата. При първия бе взривен по време на полет един въздушен лайнер, а вторият — опит за отвличане на самолет — завърши доста безславно. Тогава също си представяше жертвите, които са удобно настанени и предъвкват храната си, докато гледат филма, прожектиран по време на полета. Те са спокойни, защото въобще не подозират, че животът им изцяло зависи от някакви непознати хора. Те просто не знаят нищо. Именно в това беше красотата. Той знаеше, а те — не. Той властваше над човешкия живот. „Сигурно, докато оглежда тълпите отгоре, Бог се чувства точно така“ — помисли си Гюнтер. Той бе жесток и безчувствен Бог, но истинският също бе жесток и безчувствен, нали? Да, точно това бе мястото.

— Комодоре, наистина не мога да повярвам на ушите си — каза Рикс с възможно най-спокоен тон.

Почивката на Хаваите явно му се бе отразила добре. Имаше хубав загар и изглеждаше отпочинал. Докато бе там, се отби и в Пърл Харбър, за да разгледа военноморската база и да помечтае за дните, когато щеше да командва Първа ескадра. Тя бе съставена от атакуващи подводници, но щом човек като Манкузо командваше ескадра от ракетоносци, то явно нямаше пречка и Рикс да застане начело на Първа ескадра.

— Доктор Джоунс наистина си разбира от работата — отвърна Барт Манкузо.

— Не се и съмнявам, че е така, но нашите момчета прегледаха лентите два пъти.

Това беше нормална оперативна процедура, въведена още преди тридесет години. Лентите със записи, направени по време на патрула на ракетоносците, се проверяваха и от екип експерти на брега, за да бъде напълно сигурно, че операторите не са пропуснали нищо. Американските военни искаха да са сто процента убедени, че никой не преследва подводниците им.

— Джоунс наистина е бил страхотен сонарен оператор, но сега работи по договор с флота и трябва по някакъв начин да оправдае парите, които получава, нали? Не искам да кажа, че се опитва да ни преметне. Работата му е да следи за аномалии и в този случай просто е събрал серия от съвпадения в една хипотеза. Това е всичко. Информацията може да се тълкува по различни начини — по дяволите, всеки има право да я тълкува. Но ако хипотезата на доктор Джоунс е вярна, трябва да приемем, че екипажът, проследил „Омаха“, се е оказал неспособен да прехване руска лодка. Нима ви звучи достоверно?