Том Клэнси - Всички страхове

— Кажи ми нещо повече за този институт.

— Ами изглежда, че е напълно редовен. Задачата му е била да осъществява космическата програма на бившата ГДР. Сега е погълнат от института „Макс Планк“ в Берлин. Те планират строежа на голяма обсерватория и телескоп в Чили. Освен това работят по проект за спътникови връзки с Европейската агенция за космически изследвания. Важно е да се отбележи, че телескопите с рентгенови лъчи имат доста общи неща с ядреното оръжие.

— А как се установява разликата между научно изследване и…

— Не може да се установи — призна полковникът. — Направих необходимите проверки. Дори и от нас е изтичала информация.

— Какво? Как?

— В различни списания са публикувани няколко статии по въпросите на звездната физика. Една от тях започва с думите: „Представете си центъра на звезда с такъв и такъв радиационен поток.“ Само че има една малка подробност. Радиационният поток, описан от автора, е много по-голям от потока на която и да е звезда. Четиринадесет пъти по-голям.

— Не разбирам — призна Головко, който се затрудняваше от изобилието на научна информация.

— Той е описал физична среда, в която напрежението е с десет на тринадесета по-голямо, отколкото в звездите. Всъщност описва вътрешността на термоядрена бомба в момента на детонацията.

— И как, за бога, цензурата е пропуснала подобно нещо? — попита удивено Головко.

— Генерале, според вас докъде се простират научните познания на паши те цензори? След като са видели думите „представете си центъра на звезда“, те веднага са решили, че статията не съдържа нищо секретно. Материалът е публикуван още преди петнадесет години. Има и други. Едва през последната седмица открих колко безполезни са били предпазните мерки. За щастие, информацията може да бъде използвана само от изключително прозорлив читател. Което, разбира се, не е изключено. Говорих с екип от млади инженери в Кищим. С малко помощ оттам сме в състояние да предприемем задълбочено проучване относно изтичането на информация чрез научните издания. Разработката ще ни отнеме от пет до шест месеца. Тя няма да засяга директно сегашната ни операция, но ще бъде изключително полезна за в бъдеще. Според мен е твърде вероятно неоснователно да сме подценили опасността от наличието на ядрено оръжие в страните от Третия свят.

— Но това е невъзможно — възрази Головко. — Знаем, че…

— Генерале, преди три години лично участвах в проучването и мога да ви уверя, че бях прекалено оптимистичен в преценката си.

Първият заместник-председател се замисли за няколко секунди.

— Пьотър Иванич, ти си честен човек.

— Аз съм изплашен човек — отвърна полковникът.

— В Германия ли се връщаш?

— Да. Не успяхме да открием трима от хората, за които подозирахме, че могат да участват в проекта за разработване на ядрено оръжие в бившата ГДР. И тримата са изчезнали заедно със семействата си. Останалите са започнали друга работа. Двама от тях може би работят по проекти за разработка на ядрено оръжие, но не сме сигурни. Нима някой е в състояние точно да определи границата между научните изследвания и конструирането на оръжие? Аз лично не знам.

— А тримата, които липсват?

— Единият със сигурност е в Южна Америка. Другите двама просто са изчезнали. Смятам, че трябва да предприемем мащабна операция, за да открием какво точно става в Аржентина.

— Ами американците? — заразсъждава на глас Головко.

— Нищо определено. Предполагаме, че проблемите им не са по-малки от нашите. — Полковникът направи пауза. — Не вярвам да имат интерес от по-широкото разпространение на ядреното оръжие. Това е в противоречие с държавната им политика.

— Тогава Израел?

— Израелците взеха ядрен материал от Америка още преди двадесет години. Плутоний от завода „Савана Ривър“ и обогатен уран от хранилището В Пенсилвания. И в двата случая явно ставаше въпрос за кражба. Самите американци предприеха разследване на инцидента. Според тях израелският „Мосад“ е осъществил една от най-значимите операции в историята си. Помогнали са му американски граждани от еврейски произход, заемащи важни постове. Обвинение обаче не бе предявено. Свидетелските показания, с които разполагаха, идваха от хора, чието появяване в съда щеше да бъде, меко казано, неудобно. Освен това са преценили, че е политически неизгодно да бъдат оповестявани толкова важни сведения за националната им сигурност. В крайна сметка всичко се потули. Американците и европейците с лека ръка продаваха ядрени технологии на различни страни. Търговията им носеше доста пари — капитализъм в действие. Но от своя страна ние допуснахме същите грешки с Китай и Германия, нали? Не — завърши полковникът, — не вярвам, че американците желаят да видят немско ядрено оръжие повече от самите нас.