Том Клэнси - Всички страхове

— Какъв ще е следващият ни ход?

— Не знам, генерале. Проверихме докрай всичките си следи, като внимавахме да не ни усетят. Според мен трябва да погледнем и към Южна Америка. Освен това са нужни и дискретни проучвания в областта на немската военна индустрия, за да разберем със сигурност дали се занимават с ядрена програма.

— Ако се занимаваха, досега трябваше да знаем — намръщи се Головко. — За бога, аз ли казах това? Как могат да бъдат пуснати в действие ядрените заряди?

— Със самолет. Няма нужда от балистични установки. Все пак разстоянието от Източна Германия до Москва не е чак толкова голямо. Те отлично познават възможностите на противовъздушната ни отбрана, нали? Оставихме им доста оборудване.

— Пьотър, имаш ли въобще някакви добри новини тази сутрин?

Полковникът мрачно се усмихна.

— А онези глупаци на Запад продължават да тръбят колко спокойно място за живеене е станал светът.

Туфирането на волфрам-рения приличаше на детска игра. Използваха пещ, която доста наподобяваше микровълнова фурна. Металният прах бе насипан в калъп и оставен да се загрее. След като се нажежи до бяло — за жалост не до точката на топене на волфрама, тъй като той изисква прекалено висока температура, — поставиха сместа под налягане и комбинацията от двете сили (температура и налягане) го превърна в маса, която, макар и да не бе метална, имаше качества на такава. Процедурата се повтори, докато бяха готови всичките дванадесет детайла. Сега трябваше да бъдат обработени с машините, за да се постигнат желаните форма и полировка.

Голямата фрезоваща машина работеше над последната част от берилия Тя представляваше обемист метален хиперболоид, който бе е дължина около петдесет сантиметра и максимална ширина двадесет сантиметра. Необичайната форма създаваше затруднения дори и за компютъра, управляващ машината, но по този въпрос не можеше да се направи нищо.

— Както виждаш, първоначалният неутронен поток ще представлява просто едно сферично разширение, ограничено от берилия — обясни Фром на Куати. — Тези метални детайли всъщност отразяват неутроните. Те се въртят около оста си със скорост, равна на една пета от скоростта на светлината. Така че остава единствено изходът в тази вдлъбнатина. В хиперболоида ще бъде инсталиран цилиндър от тритий, обогатен с литиев деутерид.

— Толкова бързо ли става — попита командирът. — Значи експлозивите ще разрушат всичко.

— За да го разбереш, трябва да промениш начина си на мислене. Не забравяй, че колкото и бързо да действат експлозивите, за да завърши детонацията на бомбата, са необходими само три трептения.

— Три какво?

— Трептения — повтори Фром и пусна една от редките си усмивки. — Знаеш какво е наносекунда, нали — една милиардна част от секундата. За това време светлината изминава само тридесет сантиметра, т.е. времето, необходимо на светлината, за да стигне от тук до тук — каза Фром и разтвори ръце на около тридесет сантиметра.

Куати кимна. Времето сигурно наистина бе малко.

— Добре, едно трептене е десет наносекунди — времето, за което светлината изминава три метра. Терминът е въведен от американците през 1940 година. Имали са предвид времето, за което една овца мърда опашката си — техническа шега. С други думи, за три трептения — времето, за което светлината изминава девет метра — детонационният процес в бомбата е започнал и завършил. Времето е твърде недостатъчно за каквато и да е реакция от страна на химическите експлозиви.

— Разбирам — отвърна Куати, без да знае дали говори истината, или лъже.

Той излезе от стаята и остави Фром да се занимава с призрачните си експерименти. Гюнтер го чакаше отвън.

— Какво става?

— Американската част от плана е готова — осведоми го Бок, след като разгърна една карта и я остави на земята пред него. — Ще сложим бомбата тук.

— Какво е това място?

Бок му обясни.

— Колко човека? — попита командирът.

— Там ще бъдат събрани над шестдесет хиляди. Ако мощността на бомбата е такава, каквато ни обещаха, в радиуса на действие попада и тази област. Общият брой на жертвите ще е между сто и двеста хиляди.

— Само толкова? Нали имаме атомна бомба?

— Исмаил, тя е просто голямо взривно устройство.

Куати затвори очи и изруга. Само преди минута му казаха, че ще преживее нещо невиждано, а сега твърдяха точно обратното. Командирът обаче бе достатъчно умен, за да разбере, че и двамата са прави.

— Защо избра точно това място?