Том Клэнси - Всички страхове

— А какво можеш да направиш? — попита Куати.

— Мога да превърна тази бомба в оръжие с теоретична мощност между четиристотин и петстотин килотона. По груби изчисления обемът й ще е един кубичен метър, а тежестта половин тон. — Фром спря и погледна изражението на събеседниците си. — Конструкцията й ще бъде доста по-добра от тази на американските и руските устройства през първите петнадесет години на експерименти. — „А това, каза си немецът, съвсем не звучи зле.“

— А местата на експлозивите? — попита Гусн.

— Да. — „Младият арабин е доста умен“, помисли си Фром. — В първите бомби са се използвали масивни метални кутии. Ние ще го направим с обемисти, но леки експлозиви, които не са по-малко ефикасни. В момента на взривяването ще вкараме трития във вътрешността. Подобно на оригиналния израелски проект, това ще доведе до отделянето на голямо количество неутрони, които ще предизвикат ядрена реакция. От своя страна реакцията ще стимулира отделянето на нови неутрони, които ще причинят взрива. Отделената енергия от първата реакция ще е около петдесет килотона, а от втората около четиристотин килотона.

— Колко тритий ще ни трябва?

Малките количества тритий не бяха проблем. Той се използва от часовникарите и майсторите на оптически мерници. Но Гусн от собствен опит знаеше, че намирането на повече от десет милиграма тритий е почти невъзможно. Въпреки думите на Фром именно тритият, а не плутоният бе най-скъпото вещество, продавано на планетата. Но докато тритий можеше да се купи, то намирането на плутоний бе абсурд.

— Аз имам петдесет грама — обяви невъзмутимо Фром. — Доста повече, отколкото ще ни е необходим.

— Петдесет грама! — възкликна удивено Гусн. — Петдесет?

— Реакторът, в който работех, произвеждаше специален ядрен материал за източногерманска бомба. Когато социалистическото правителство падна, бе решено плутоният да се предаде на Съветския съюз — типична проява на социалистическия интернационализъм. Но руснаците явно не мислеха като нас. Реакцията им… — запъна се Фром. — Нарекоха ни… Е, ще ви оставя сами да се досетите за епитетите. Реагираха толкова остро, че реших да скрия произведения от нас тритий. Както знаете, той е с огромна стойност. Направих си един вид застраховка, ако мога така да се изразя.

— И къде е той?

— В мазето ми. Поставил съм го в никел-водородни батерии.

На Куати това определено не му хареса. Немецът забеляза, че шефът ни арабите е болен и не може да крие чувствата си.

— Но аз така и така трябва да се върна в Германия, за да взема машините — каза Фром.

— И машини ли имаш?

— Намират се на пет километра от дома ми в астрофизическия институт „Карл Маркс“. В него трябваше да се произвеждат астрономически телескопи — оптически и с инфрачервени лъчи. Уви, институтът така и не започна работа. Пропиляхме чудесно прикритие. В производствения отдел, наречен „Астрофизични инструменти“, има шест висококачествени петосови струга — забеляза с хищна усмивка Фром. — „Синсинати милекрон“ — произведени в Съединените американски щати. В заводите си „Оук ридж“, „Роки флатс“ и „Пантекс“ американците работят с абсолютно същите.

— Ами операторите? — попита Гусн.

— Обучавахме двадесет човека — шестнадесет мъже и четири жени. Всички с висше образование. Не, използването им ще бъде прекалено опасно, а и без това нямаме нужда от тях. Машините съвсем не са сложни за работа. Можем да ги управляваме и сами, но ще ни отнеме твърде много време. Всеки опитен майстор на лещи — а дори и оръжейник — ще се справи с тях. Работата на нобеловите лауреати преди петдесет години сега може да се свърши от всеки опитен механик — каза Фром. — Човечеството върви напред, нали?

— Може би да, а може би не — каза Евгени.

Дежурството му продължаваше вече дванадесети час и само след шест часа почивка го чакаха още толкова.

Намирането й — ако наистина я бяха открили — накара Дубинин да приложи цялото си майсторство. Той бе отгатнал, че американската ракетоносна подводница ще се насочи на юг и че скоростта й е пет възела. Другата грижа бяха страничните шумове. Трябваше да стои близо, почти на една линия с другата лодка и да не влиза в конвергентната зона на сонара. Конвергентните зони представляват пръстеновидни линии, обграждащи кораба. Звукът, излъчван от точка, намираща се в конвергентната зона, се пречупва от водната температура и налягане и започва да се лута нагоре-надолу по спираловидни линии на неравномерни интервали, зависещи от условията във водата. Ако останеше вън от това, което смяташе за конвергентна юни, Дубинин можеше да избегне едно от средствата за засичането му. За да го постигне, руската лодка трябваше да стои на мислената линия, свързваща пряко двете подводници. В такъв случай шумът просто щеше да обикаля източника си. За това бе необходимо да се излезе над нивото на температурна разлика — Дубинин предполагаше, че американците ще останат под него, — а сонарът да опипва пространството под себе си. По този начин шумът от двигателите на руската лодка по всяка вероятност щеше да остане незабележим за американците.