Том Клэнси - Всички страхове

— Изводи?

— Райън чудесно се е справил с някои проблеми, но е провалил решаването на други. Всъщност той принадлежи към миналото. Все още действа както по времето на студената война. Има и проблеми с администрацията. Пресен пример е случаят от онзи ден, когато не присъствахте на КАМЕЛОТ. Мисли, че не се отнасяте сериозно към задълженията си и че да се отсъства от военните игри, е безотговорно.

— Така ли каза?

— Почти цитирам думите му. Бях в кабинета на Кабът, когато влезе и започна да сипе проклятия.

Елиът поклати глава.

— Типично отношение за човек от времето на студената война. Ако президентът върши работата си както трябва, ако аз върша работата си както трябва, просто няма да има кризисни ситуации за овладяване. Именно в това е цялата работа, нали?

— Засега се справяте чудесно — забеляза Гудли.

Съветничката по националната сигурност не обърна внимание на забележката и се загледа в листа пред себе си.

Стените бяха на необходимото разстояние, облицовани в пластмаса. Климатичната инсталация вече действаше и пречистваше влажността и праха от въздуха. Фром работеше върху подставките за машините. Всъщност „подставка“ бе твърде лаически термин. Всяка от тях можеше да издържа натоварване от няколко тона, а здравите им крака бяха стабилно закрепени към пода с помощта на винтове. Немецът уравновесяваше машините с нивелир.

— Идеално — каза той след тричасова работа. Трябваше да бъде идеално. Най-после го бе постигнал. Под всяка от подставките имаше цял метър железобетонни постаменти. След като краката бяха нивелирани, винтовете ги пристегнаха към бетона и те станаха съвсем стабилни.

— Нима машините трябва да бъдат толкова неподвижни — попита Гусн.

— Точно обратното. Те стоят на въздушна възглавница.

— Но нали каза, че всяка от тях тежи поне тон! — възрази Куати.

— Въздушната възглавница е лесна работа. Нима не сте виждали кораби на въздушна възглавница. Всеки от тях тежи поне сто тона. Това е необходимо, за да се неутрализират земните вибрации.

— Каква стабилност ни е нужна? — попита Гусн.

— Приблизително същата като за астрономически телескоп — отвърна немецът.

— Но първите бомби…

Фром го прекъсна:

— Бомбите, хвърлени от американците над Хирошима и Нагасаки, са били доста недодялани. Те са изхабили почти цялата си взривна сила. Особено тази над Нагасаки. Подобни груби устройства вече не се произвеждат. Все едно да заредиш бомбата с барут.

— Както и да е — продължи Фром. — Нямаме нужда от такова прахосничество. След първите си опити американските инженери се сблъскват с проблема за ограничените ресурси. Необходимите им няколко килограма плутоний се оказват най-скъпият материал в света. Един завод за производство на плутоний струва милиард долара. Необходим е обаче и друг завод за отделянето, който гълта нов милиард. Единствено Америка е можела да финансира такъв проект. Целият свят знае за какво се използва ядреният материал — все пак във физиката няма тайни, — но само Америка има парите и ресурсите да направи бомбата. Разполагали са и със специалисти — прибави Фром. — И то какви! И така първите бомби — които между другото са били три — са проектирани така, че да изразходват целия наличен материал. Главното изискване към инженерите е било сигурност и затова те са изработили груби, но ефикасни устройства. Могли са да бъдат превозени единствено от най-големия самолет в света.

Освен това войната вече е била спечелена и проектирането се е превърнало повече в научно изследване, отколкото във военна необходимост. По онова време плутониевият реактор в Ханфорд е произвеждал само няколко десетки килограма годишно и американците са били принудени да използват материала си по-икономично. Бомбите от модел 12 са били първите наистина сполучливи устройства, които израелците са успели да подобрят още повече. Бомбата е пет пъти по-мощна от хвърлената над Хирошима и при това с пет пъти по-малка критична маса. Това я прави двадесет и пет пъти по-ефикасна, нали? А ние сме в състояние да я подобрим поне още десет пъти.

Е, разбира се, един екип от експерти може да увеличи ефективността вероятно още… четиринадесет пъти. Модерните бойни глави са най-елегантните, най-очарователните…

— Два мегатона? — попита Гусн. „Нима е възможно?“

— Не разполагаме с такива условия — каза тъжно Фром. — Нямаме достатъчна информация. С физиката е лесно, но има инженерни тънкости, които за съжаление се пазят в тайна, така че не можем да ги използваме. Не забравяйте, че дори и в момента опитите за подобряване и модернизиране на бомбите продължават. Тук, както и навсякъде другаде, са необходими опити, а ние нямаме възможност да експериментираме. Нито пък имаме времето и парите за обучение на специалисти, които са в състояние да подобрят конструкцията. Аз мога да ви представя проект за бомба с мощност над един мегатон, но трябва да ви предупредя, че изгледите за успех са не повече от петдесет процента. Е, може би малко повече, но просто няма да е практично да се заемаме с подобна програма без възможността да експериментираме.