Том Клэнси - Всички страхове

— Каква скорост да поддържаме, капитане?

Дубинин се замисли за момент.

— Предполагаемото разстояние между нас е двадесет морски мили, а скоростта на целта пет възела. Мисля, че можем да си позволим седем. Така няма да вдигаме много шум и вероятно ще успеем да го хванем… На всеки два часа ще коригираме скоростта, за да увеличим ефективността на сонара… Да, това е планът.

„Следващия път, Евгени, ще имаме двама нови хидроакустици, които ще ти помагат“ — напомни си Дубинин. Съкращенията в съветската армия бяха оставили много млади специалисти без работа и сега те се преквалифицираха. Броят на офицерите в подводниците щеше да се удвои, а този факт способстваше за усъвършенстването им дори повече от новата техника.

— Издънихме се — каза Банкър. — Аз се издъних. Дадох на президента лош съвет.

— Не си единственият — призна Райън и се протегна. — Но нима този сценарий бе реалистичен? Искам да кажа, наистина реалистичен?

В края на краищата излезе, че всичко е номер от страна на изпаднал в затруднение съветски лидер, който се опитва да си възвърне влиянието в армията. Затова решил да предприеме действия, които да изглеждат работа на метежници.

— Не е за вярване, но е възможно.

— Всичко е възможно — забеляза Джак. — Какво ли казват в техните военни игри за нас?

Банкър се засмя:

— Сигурно не ни споменават с добро.

В крайна сметка Америка бе приела загубата на кръстосвана си „Вали Фордж“ в замяна на подводница от клас „Чарли“, която един от хеликоптерите на „Кид“ бе открил и потопил. Размяната бе преценена като неизгодна — пешка срещу офицер. Съветските войски в Източна Германия преминаха в повишена бойна готовност и отслабените натовски сили се усъмниха дали могат да се справят с тях. В резултат на това руснаците бяха спечелили споразумение за изтегляне на противниковите военни части. Според Райън сценарият бе пресилен, но в това нямаше нищо чудно. Целта бе да се оттренира овладяването на необичайна кризисна ситуация. В случая двамата с Банкър сгрешиха, като избързаха с решаването на второстепенни въпроси и се забавиха с разглеждането на важните. Но разбраха за грешките си твърде късно. Изводът винаги бе един и същ: „Не прави грешки.“ Това го знаеше всеки първолак и въпреки всичко хората продължаваха да грешат. Разликата между грешките на първолака и на държавния служител обаче бе, че последните могат да се окажат непоправими. Този извод коренно се различаваше от първия, но малцина го правеха.

— И така, какво открихте?

— Той е изключително интересен човек — отвърна Гудли. — В ЦРУ е правил неща, които просто не са за вярване.

— Знам за случая с подводниците и смъртта на председателя на КГБ. Нещо друго? — попита Лиз Елиът.

— Очевидно се ползва с добра репутация сред служителите в чуждите разузнавания. Докато причините за симпатията на сър Базил Чарлстън в Англия са обясними, то същото не може да се каже и за останалите страни в НАТО и особено за Франция — каза Гудли.

Той съвсем не се чувстваше удобно в ролята на прикрит информатор.

Съветничката по националната сигурност не обичаше да я карат да чака. От друга страна пък, нямаше смисъл излишно да пришпорва младия учен, нали? Тя се усмихна накриво.

— Да разбирам ли, че сте започнали да харесвате този човек?

— Свършил е доста полезна работа, но е допуснал и някои грешки. Не е успял да предвиди сгромолясването на Източна Германия и последвалото го обединение.

Но Гудли знаеше, че почти никой не се бе справил с тази задача. Самият той още като студент в центъра за управленски кадри „Кенеди“ почти бе отгатнал точното време на събитието. Статията му, публикувана в малко незначително списание, бе едно от нещата, привлекли вниманието на Белия дом към него. Гудли отново спря.

— И… — подкани го Елизабет.

— В личния му живот има някои смущаващи обстоятелства.

„Най-после!“

— И по-точно?

— Сенатската икономическа комисия е разследвала вероятни борсови злоупотреби още преди постъпването му в ЦРУ. Изглежда, че някаква компютърна компания за софтуерни продукти е била на път да сключи договор с флота. Райън се е добрал до информацията преди всички други и е направил удара. Сенатската комисия разбрала за това — защото разследвала служителите на компютърната компания, и прегледала счетоводните книги на Райън. Но той се измъкнал.

— Изяснете се! — заповяда Лиз.

— За да прикрие тила си, компютърната компания уредила публикация в едно издание за търговски сделки с отбранителен характер. Публикацията е съвсем малка — просто две колонки. Въпреки това е било достатъчно. Информацията за сделката е била достъпна за всички желаещи да я получат, включително и за Райън. Това узаконява нещата. По-интересно е как постъпва Райън с парите, след като цялата шумотевица утихва. Поверил ги е на разпореждане на четирима различни финансови агенти — Гудли отново спря. — Знаете ли на колко възлиза състоянието му в момента?