Том Клэнси - Всички страхове

— Лоша работа… — каза Райън с двадесетминутно закъснение.

— Мисля, че си прав.

— Твърде късно. Къде сбъркахме?

— Не съм сигурен — отвърна Банкър. — Кажи на „Теодор Рузвелт“ да спре огъня и дори да се оттегли.

Райън се загледа в картата на стената.

— Може би притиснахме Андрей Илич в ъгъла… Да го пуснем да излезе.

— Как? Как ще го направим, без самите ние да заемем мястото му?

— Мисля, че в сценария нещо е объркано… Не знам какво, но…

— Дали да не му опарим задника — размишляваше на глас Рикс.

— Какво имаш предвид, капитане? — попита Клагет.

— Как е положението във втора тръба?

— Празна. Бяхме я подготвили за проверка — отвърна командирът на торпедния отсек.

— В ред ли е?

— Да, сър. Проверката приключи половин час преди да установим контакта.

— Добре — усмихна се Рикс. — Искам да изстреляте от втора тръба сгъстен въздух. Нека го поразбудим с един фалшив изстрел.

„По дяволите“ — каза си Клагет. Манкузо и Росели щяха да постъпят почти по същия начин. Почти…

— Сър, това ще бъде малко шумно. Достатъчно ще го пораздрусаме, ако му изпратим „танго“ по Гертруд 81 81 Гертруд — стара фраза, обозначаваща обичайната апаратура, използвана за подводна връзка. — Бел.прев. .

— „Торпедно“, все още ли държиш „Сиера-11“ на прицел? — „Манкузо иска агресивни капитани. Е, ще му покажа какво значи агресивност…“

— Тъй вярно, сър — отговори офицерът.

— Започнете подготовка. Пригответе се да изстреляте сгъстен въздух от втора тръба.

— Сър, потвърждавам, че втора тръба е празна. Торпедата в първа, трета и четвърта тръба са обезопасени.

Офицерът се обади в торпедния отсек, за да му потвърдят информацията и от електронните устройства. Дежурният старшина погледна през малката шпионка, за да се увери, че тръбата е празна.

— Потвърждаваме, че втора тръба е празна. Ще изстреляме сгъстен въздух — обяви офицерът по вътрешната уредба. — Готови сме.

— Отворете люка.

— Тъй вярно, отваряме люка. Люкът е отворен.

— Торпедата?

— Обезопасени.

— ОГЪН!

Офицерът в огневия отсек натисна нужния бутон. Ракетоносецът „Мейн“ се разклати от внезапно изстреляния сгъстен въздух в океана.

На шест хиляди метра от „Мейн“, на борда на американската подводница „Омаха“, операторът на сонара от няколко минути се мъчеше да разбере дали следите по екрана са само обикновен шум. Внезапно там се появи една точка.

— „Контрол“, тук „Сонар“. Смущения, смущения. Механични смущения на нула-осем-осем точно зад кърмата.

— Какво, по дяволите, става? — попита дежурният офицер, Той вече трета седмица заемаше новия си пост като навигатор на подводницата. — Какво става там отзад?

— Смущения, смущения — смущения от залп на нула-осем-осем! Повтарям: ТОРПЕДЕН ЗАЛП!

— Пълен напред! — каза прекалено високо побледнелият лейтенант. — Бойна готовност! Чакайте заповед!

Той вдигна слушалката на телефона за връзка с капитана, но сигналът за тревога вече пищеше и командирът се втурна бос и с разкопчан гащеризон в атакуващия отсек.

— Какво става, по дяволите?

— Сър, имаме смущения от торпеден залп. „Сонар“, тук капитанът. Нещо ново?

— Нищо, сър. Нищо след смущенията. Определено прехванах звук от залп… Но звучеше малко странно, сър. На екрана не се вижда нищо.

— „Рул“ дясно на борд! — заповяда дежурният офицер, пренебрегвайки присъствието на капитана. Вахтата му все още не бе свършила и сега той управляваше подводницата. — Потапяне на сто и двадесет метра. Изстреляйте симулатор.

— Тъй вярно, дясно на борд. Заповедта е изпълнена, определете курса. Скоростта двадесет възела и се увеличава.

— Добре, нов курс нула-едно-нула.

— Тъй вярно, нов курс нула-едно-нула.

— Кой друг е в този район? — попита спокойно капитанът, въпреки че въобще не се чувстваше така.

— „Мейн“ трябва да е някъде наоколо — отвърна навигаторът.

— Хари Рикс! — „Този идиот“, добави наум капитанът, защото в противен случай рискуваше да наруши дисциплината. — „Сонар“, искам информация.

— „Контрол“, тук „Сонар“. Във водата няма нищо. Ако имаше торпедо, щях да съм го прехванал, сър.

— Щурман, свали скоростта до една трета.

— Тъй вярно. Пълен напред с една трета.

— Мисля, че добре го подплашихме — забеляза Рикс, без да откъсва поглед от сонара.

Само секунди след фалшивия изстрел подводницата 688 бе увеличила скоростта си и бе започнала да маневрира.

— Намаляват скоростта, сър. Оборотите на винта падат.