Том Клэнси - Всички страхове

— Не. На колко?

— Над петнадесет милиона долара. С една дума, той е най-богатият човек в управлението. Но ми се струва, че финансовото му положение се подценява. Според мен той притежава най-малко двадесет милиона, но използва същите счетоводни методи, както и преди постъпването си в ЦРУ, а за това едва ли може да бъде упрекнат. Въобще разпореждането с капитала е нещо доста относително, нали? Счетоводителите по принцип имат различен подход към нещата. Както и да е. Това, което е направил с печалбата, са четири различни сметки. И изведнъж съвсем скоро всичко отива в учреден от него образователен фонд.

— За децата му ли?

— Не — отвърна Гудли, — облагодетелстваните… Не, ще започна отначало. С част от парите е купил и обзавел дрогерия за една вдовица и децата й. Останалите пари са вложени в банкови сметки и акции, които ще осигурят обучението на децата.

— Коя е тя?

— Името й е Карол Зимър. Родена в Лаос. Вдовица на сержант от военновъздушните сили, загинал по време на учение. Райън се грижи за семейството му. Дори си е взел почивен ден, за да присъства на раждането на последното дете — момиче. Райън често посещава семейството — заключи Гудли.

— Разбирам. — Тя всъщност не разбираше нищо, но това бе думата за подобни случаи. — Имат ли някаква професионална връзка?

— Всъщност не. Както казах, госпожа Зимър е родена в Лаос. Баща й е бил един от племенните вождове, които ЦРУ е подкрепяло срещу северновиетнамците. Цялото племе обаче е избито. Така и не разбрах как тя е оцеляла. Омъжила се е за сержант от военновъздушните сили и е дошла в Америка. Той е загинал наскоро след това при нещастен случай. В досието на Райън няма нищо, което да говори за по-ранни връзки със семейството. Връзката с Лаос е възможна — за ЦРУ, разбира се, — но тогава Райън още не е бил там. Учил е в колежа. В досието му няма нищо, сочещо причини за връзка. Просто един слънчев ден, няколко месеца преди президентските избори, основава този фонд и оттогава посещава семейството веднъж седмично. А, има и още нещо.

— Какво?

— Сверих данните с информация от друго досие. В магазина е имало неприятности. Някакви хулигани са безпокояли семейство Зимър. Бодигардът на Райън е офицер от ЦРУ на име Кларк. Някога е действал в оператния отдел, но сега е в охраната. Не можах да взема досието му — обясни Гудли. — Както и да е, явно този Кларк е понатупал двама от хулиганите. Единият дори е постъпил в болница. Проверих и в пресата. Съобщението във вестниците се е появило в малка колонка. Нещо за правата на гражданите. Кларк и още един служител на ЦРУ — вестникът ги нарича федерални служители, без да споменава връзката им с управлението — са се справили с четири човека. Този Кларк явно си го бива. Шефът на бандата е бил със счупено коляно и е постъпил в болница. Едно от другите момчета е изпаднало в безсъзнание, а останалите двама просто стояли с подмокрени гащи. Местните ченгета са погледнали на проблема през пръсти. Обвинения не са предявени срещу никого.

— Какво друго знаеш за този Кларк?

— Виждал съм го няколко пъти. Огромен мъж, около петдесетгодишен. Не говори много. Всъщност изглежда срамежлив. Но походката му… Знаете ли как се движи? Преди години тренирах малко карате. Инструкторът ни беше бивша зелена барета, ветеран от Виетнам и т.н. Та той се движеше по същия начин: плавно, без излишни движения, като спортист. Но най-важното са очите. Те винаги опипват всичко около него. Поглежда те се периферно зрение и те класифицира: опасен или безопасен…

Гудли спря. Именно в този момент той разбра какво точно представлява Кларк. Но каквото и да представляваше, Бен Гудли не бе глупак.

— Този човек е опасен.

— Какво? — попита неразбиращо Лиз Елиът.

— Извинете ме. Научих това от инструктора си по карате в Кеймбридж. Истински опасни са онези, които въобще не изглеждат такива. Те просто се смесват с тълпата. Инструкторът ни бе нападнат в станцията на метрото в Харвард. Имам предвид — опитаха се да го нападнат. И тримата му нападатели останаха кървящи на перона. Сигурно са го помислили за портиер или нещо подобно. Той е афроамериканец. Сега трябва да е около петдесетгодишен. Облича се така, че прилича точно на портиер или нещо такова. Изглежда напълно безопасен. Точно такъв е и Кларк. Като моя стар сенсей 82 82 Сенсей (яп.) — учител. — Бел.прев. … Интересно — каза Гудли. — Е, все пак работи в отдел „Охрана и сигурност“, където сигурно знаят какво се иска от тях. Предполагам, че Райън е разбрал за безпокойството, което причиняват онези хулигани на семейство Зимър, и е изпратил бодигарда си да оправи положението. Местната полиция не е имала нищо против.