Том Клэнси - Всички страхове

— И…

— И е много вероятно в ГДР също да са се занимавали с програма за производство на ядрено оръжие. Интересното е, че никога не съм се замислял за това — каза почти на себе си Бок. — Какво точно искаш от мен?

— Да се върнеш в Германия и да намериш хора — за предпочитане само един човек, който да ни помогне.

„Да се върна в Германия?“ — запита се Бок.

— Ще ми трябват…

Куати подхвърли към приятеля си един плик.

— Бейрут от векове насам е кръстопът. Тези документи са по-добри от истински.

— Трябва незабавно да преместите лагера си — каза Бок. — Ако ме хванат, сигурно ще извлекат цялата информация, която имам. Пречупили са Петра, значи могат да пречупят мен и когото си поискат.

— Ще се моля за теб. В плика има и един телефонен номер. Когато се върнеш, позвъни на него и ще ни намериш.

— Кога заминавам?

— Аз ще сложа още десет цента — каза Райън, като видя картите си.

— Блъфираш — обвини го Чавес и отпи от бирата си.

— Никога не блъфирам — отвърна Райън.

— Аз се отказвам — хвърли картите си Кларк.

— Всички правят така — забеляза сержантът от авиацията. — Плащам десетте цента и залагам четвърт долар отгоре.

— Хайде сваляйте картите си — каза Чавес.

— Тройка валета.

— Моите осмици са за никъде — измърмори сержантът.

— Но аз имам пет поредни, док — обади се Чавес и допи бирата си. — Я гледай ти, аз съм вече с петачка отгоре.

— Никога не брой печалбата си на масата, синко — посъветва го сериозно Кларк.

— Защо пък не — ухили се Чавес. — Хайде да продължаваме, играта ми харесва.

— Мислех, че пехотинците са слаби комарджии — обади се кисело сержантът.

Той вече бе изгубил три долара, а имаше репутация на добър играч. Политиците често го викаха да им партнира по време на дългите полети.

— Едно от първите неща, на които те учат в ЦРУ, е как да бележиш картите — осведоми го Кларк и стана да донесе още бира.

— Знаех си, че трябва да мина този курс във Фермата — каза Райън. Той не бе на загуба, но нямаше и печалба. Всеки път, когато му идваха добри карти, Чавес изваждаше по-добри от неговите.

— Следващия път ще те оставя да играеш срещу жена ми.

— Добра ли е? — попита Чавес.

— Тя е хирург. Раздава картите толкова ловко, че може да излъже и професионално крупие. Играе си с тях за сръчност — обясни усмихнато Райън — Никога не й позволявам да раздава.

— Госпожа Райън не е способна на такова нещо — обади се Кларк, който току-що се бе върнал с бирата.

— Ти си наред да раздаваш — каза Динг.

Кларк взе тестето в ръце.

— Какво мислиш, док?

— За Ерусалим ли? Мина по-добре, отколкото очаквах. А ти?

— Последния път, когато бях там — май беше през осемдесет и четвърта, — приличаше на Олонгапо 69 69 Олонгапо — град във Филипините, югозападно от Лусон. Близо до него е американската военноморска база „Субик Бей“. — Бел.прев. . Напрежението се усещаше навсякъде. Не можеш да видиш нищо, но чувстваш опасността. Хорските погледи лазят по гърба ти. Сега обстановката е доста по-спокойна. Какво ще кажете за малко открит покер? — попита Кларк.

— Ти раздаваш, ти решаваш — отвърна сержантът.

Кларк размеси картите и започна първото раздаване.

— Сержантът получава деветка пика. Испанският ни приятел — петица каро. Док, на теб се пада дама трефа. А за раздавача… Какво ще кажете за това, а? Раздавачът получава асо и залага четвърт долар.

— Е, Джон? — попита Райън след първите залози.

— Ти май доста надценяваш наблюдателските ми способности, Джак? Със сигурност ще знаем след около два месеца, засега положението изглежда добро. — Той раздаде още четири карти. — Вероятна поредица, и то от пики за военновъздушните сили. Какво залагате, сър?

— Още четвърт долар — зарадва се сержантът. — Израелската охрана май също е поомекнала.

— Как така?

— Доктор Райън, израелците разбират от секретност. Всеки път, когато летим натам, те сякаш обграждат самолета ни с бетонна стена. Този път стената не бе толкова висока. Говорих с двама от тях и те казаха, че се чувстват по-спокойни. Нали разбирате, говорихме не като служители, а като обикновени хора. По-рано въобще не отваряха дума за това. Разговорът ми направи силно впечатление.

Райън се усмихна и реши да пропасува. Дамата, осмицата и двойката му не ставаха за нищо. Все пак тактиката винаги успяваше. Сержантите знаеха повече от генералите.

— Това, с което разполагаме — каза Гусн, докато прелистваше книгата, — е израелска модификация на американска ядрена бомба модел 12. Конструирана е така, че да изтиква атомните ядра.