Том Клэнси - Всички страхове

Гусн бе видял, че швейцарците се отнесоха към стареца с изключително уважение. И още по-лошо — евреинът го посрещна като брат. Хората по улиците — повечето от тях палестинци — бяха наблюдавали сцената с удивление и… Разбиране? Приемаха го като най-естественото нещо на света. Израелците постоянно твърдяха, че ще се отнасят с уважение към арабските си съседи, но думите им се изпаряваха по-бързо от утринна роса.

Равенщайн, разбира се, не приличаше на сънародниците си. Той бе учен, затворен в собствения си свят на мъртви идеи и предмети. Поради това не презираше арабите и водеше разкопките си с мюсюлманска помощ… И сега това…

Сега се бе превърнал в психологически мост между арабския и израелския свят. Равинът щеше да продължи да постъпва по същия начин, но вече нямаше да бъде изключение.

Мир. Той бе възможен. Осезаем. Не бе просто поредната налудничава идея, експериментирана от чужденци. И хората се приспособяваха към него поразително бързо. Израелците напускаха домовете си. Швейцарците вече бяха заели един от опразнените райони и разчистили няколко други. Саудитската комисия, занимаваща се с връщането на земята на собствениците им, бе сформирана и работеше. Саудитска Арабия щеше да отпусне средства за изграждането на голям арабски университет в покрайнините на Ерусалим. Всичко се движеше със светкавична бързина. Израелците се съпротивляваха, но доста по-слабо от очакваното. Гусн научи, че туристите започват да пристигат само след седмица. Телефоните вече се топяха от обаждания за резервации в хотелите. За да посрещнат наплива, се проектираха два нови огромни хотела. Само туризмът щеше да донесе на палестинците огромни печалби. Арабите вече оповестяваха пълната си политическа победа над Израел. Но според всички победителите се държаха благородно. Това бе продиктувано и от икономическа изгода. А е добре известно, че палестинците са с най-развито търговско чувство в целия арабски свят.

Но Израел щеше да оцелее.

Гусн се спря в едно кафене, остави чантата си и поръча портокалов сок. Докато чакаше, погледът му замислено обхождаше улицата. По нея се виждаха мюсюлмани и евреи. Туристите също нямаше да закъснеят. Първата вълна от тях вече слизаше на летището. В групите имаше мюсюлмани, дошли да се помолят в Храма на скалата, американци, идващи да изхарчат парите си, и дори японци, любопитни да видят земя, по-древна от родината им. Палестина скоро щеше да се радва на благоденствието си.

Благоденствието бе дойка на мира и убиец на размириците. Но Ибрахим Гусн не желаеше народът му да се радва на благоденствие. Не и преди да е свършена черната работа. Той плати портокаловия сок с долари и стана. После махна на едно такси и се качи в него. Бе влязъл в Израел от Египет. Щеше да го напусне през Йордания, на път за Ливан. Чакаше го работа и Гусн се надяваше учебниците в сака да му помогнат да я свърши.

Бен Гудли бе дипломиран студент от центъра за управленски кадри „Кенеди“ в Харвард. Млад и симпатичен двадесет и седем годишен учен, той притежаваше амбиция да затъмни стремежите на цялото семейство, чието име носеше центърът за управленски кадри. Докторската му дисертация се занимаваше с виетнамската авантюра от гледна точка на разузнаването. Тя правеше толкова противоречиви изводи, че рецензиралият я професор помоли Лиз Елиът за коментар. Единствената забележка на съветничката по националната сигурност към Бен Гудли бе, че е мъж. Е, никой не е съвършен.

— И с какво точно бихте желали да се занимавате? — попита тя.

— Иска ми се да проследя процеса по вземане на решения в разузнаването и конкретната им връзка с последните промени в Европа и Близкия изток. Проблемът е с получаването на разрешение за достъп до определени сектори.

— И каква е крайната ви цел? Имам предвид преподаване, научна дейност или правителствена служба — поясни Елиът.

— Правителствена служба, разбира се. Смятам, че историята изисква решенията да се вземат от хора, подготвени за това. Моята теза го доказва, нали? От 1960 година насам разузнаването ни е доста неефективно. Въобще цялата институция се движи в грешна посока. — Той се облегна и се опита да се отпусне. — Поне с такова впечатление остава обикновеният наблюдател.

— И какви според вас са причините?

— Една от тях е вербуването. Например начинът, по който ЦРУ набира информаторите си, се отразява на получаването и анализа на сведенията им. Те са създали гигантска система за пророкуване. А къде остава обективността? Къде остава способността им да съзират тенденциите в развитието? Нима предвидиха 1989? Разбира се, че не. А какво им убягва сега? Вероятно един куп неща. Хубаво е — заключи Гудли — да се захванеш с важните проблеми още преди да са се превърнали в кризисни.