Том Клэнси - Всички страхове

— Съгласна съм.

Гудли въздъхна облекчено и раменете му се отпуснаха. Елиът забеляза реакцията и реши да си поиграе с него просто за да му покаже кой държи юздите.

— Чудя се за какво ли можем да ви използваме… — каза Лиз и погледът й се зарея към отсрещната стена. — Маркъс Кабът има едно вакантно изследователско място. Ще трябва да бъдете запознат със секретна информация, като преди това подпишете доста строга декларация за неоповестяване на сведенията. Няма да можете да публикувате абсолютно нищо, преди да сте го съгласували.

— Доста сериозно ограничение — забеляза Гудли. — Ами конституционните права?

— Ако иска да работи добре, правителството трябва да има своите тайни Ще се занимавате със забележителна по произхода си информация. Нима целта ви е да правите публикации в пресата? Държавната служба изисква някои жертви.

— Ами…

— През следващите няколко години в ЦРУ ще се овакантят доста важни постове — обеща Елиът.

— Разбирам — каза искрено Гудли. — Всъщност никога не съм възнамерявал да публикувам секретна информация.

— Разбира се — съгласи се Елиът. — Предполагам, че ще мога да уредя въпроса чрез кабинета си. Намирам дисертацията ви за впечатляваща. Иска ми се именно човек като вас да работи за правителството, ако, разбира се, приемете необходимите ограничения.

— В такъв случай мисля, че съм съгласен.

— Чудесно — усмихна се Елиът. — Сега вече сте човек от Белия дом. Секретарката ми ще ви отведе до бюрото по секретността. Там ще попълните няколко формуляра.

— Вече ме инструктираха за секретността.

— Няма да е достатъчно. Ще ви е нужен и инструктаж по ПСД/СС — това означава „Програми със специален достъп/строго секретно“. Обикновено процедурата отнема няколко месеца…

— Месеца? — попита Гудли.

— Казах „обикновено“. Можем да ускорим нещата. Не е зле да си потърсите квартира. Достатъчна ли ви е стипендията?

— Напълно.

— Чудесно. Ще се обадя на Маркъс в Ленгли. Сигурно искате да се срещнете с него.

Гудли се усмихна на съветничката по националната сигурност.

— Добре дошли на борда.

Новият „човек от Белия дом“ се изправи.

— Ще се постарая да не ви разочаровам.

Елиът изгледа излизащия млад мъж. Тя знаеше, че съблазняването е лесна работа. В тази област сексът бе полезно оръжие, но не по-добро от амбицията и властта. Тя вече го бе доказала. Съветничката по националната сигурност се усмихна.

— Атомна бомба? — попита Бок.

— Така изглежда — отвърна Куати.

— Кой друг знае за нея?

— Само Гусн. Той я откри.

Може ли да бъде използвана? — попита немецът. „И защо ми казваш за нея?“

— Има сериозни повреди и трябва да бъде поправена. Ибрахим вече събира необходимата за това информация. Смята, че е възможно.

Гюнтер се отпусна в стола си.

— Да не би да е някаква хитра клопка? Израелска или американска?

— Ако е така, то значи са прекалено умни — отвърна Куати и обясни как са я намерили.

— Хиляда деветстотин седемдесет и трета… съвпада. Спомням си, че сирийците почти бяха разгромили Израел! — Бок замълча за момент и после поклати глава. — Как бихме могли да я използваме?

— Това е въпросът, Гюнтер.

— За него е много рано. Първо, трябва да разберем дали бомбата може да бъде поправена. Второ, трябва да определите мощността й. Не, преди нея идват размерът, тежестта и възможността за транспортиране. Те са най-голямата ни грижа. Ако въпросът опре до мощност, предполагам, че… — Гюнтер отново замълча. — Предполагам? Та аз не знам почти нищо за ядреното оръжие. То е с висока степен на ефективност. Може да бъде изстрелвано от артилерийско оръдие с калибър, по-малък от двадесет сантиметра. Май знам само толкова.

— Нашата бомба е доста по-голяма, приятелю.

— Не трябваше да ми казваш това, Исмаил. В такива начинания секретността решава всичко. Не можеш да се доверяваш на никого. Хората говорят, правят грешки. В организацията ти може да има и внедрени информатори.

— Не можех да не ти кажа. Гусн е убеден, че му е необходима помощ. Какви са контактите ти в ГДР?

— Какво имаш предвид?

Куати му каза.

— Познавам неколцина инженери, работили по ядрената програма на ГДР. Както знаеш, и програмата, и ГДР вече не съществуват.

— Защо е била прекратена програмата?

— Хонекер планираше изграждането на няколко реактора по руски образец. След обединението на Германия еколозите прегледаха работните схеми и… Както знаеш, в това отношение руснаците не се ползват с блестяща репутация — изръмжа Бок. — Вече ти казах, че са назадничави хора. Един приятел ми довери, че ядрените им реактори са предназначени главно за производство на оръжие…