Том Клэнси - Всички страхове

— Какво означава това? — попита Куати.

— Означава, че тритият се впръсква във вътрешността веднага с взривяването. По този начин се генерират повече неутрони и се повишава ефективността на реакцията. В резултат за изработването на бомбата е необходимо твърде малко количество ядрен материал…

— Но… — попита Куати, изпреварвайки другаря си.

Гусн се облегна и погледна към вътрешността на устройството.

— Но механизмът за впръскване е унищожен от удара. Криптоновите превключватели са негодни за употреба и трябва да се подменят. Имаме достатъчно сведения, за да установим точните им размери, но изработката на нови ще бъде изключително трудна. За нещастие, не мога просто да сглобя устройството по обратния път. Първо трябва да възпроизведа теоретично оригиналния проект. Да установя възможностите на оръжието и да преоткрия процеса на изработка. Имаш ли представа колко усилия са били нужни, за да се достигне до първия проект на атомна бомба?

— Не — призна Куати, като знаеше, че веднага ще научи.

— Първото кацане на Луната определено е било по-лесно. С процеса са се занимавали най-брилянтните умове в човешката история: Айнщайн, Ферми, Бор, Опенхаймер, Телер, Алварес, Фон Нюман, Лоренц и стотици други! Гигантите на физиката в нашето столетие. Гигантите.

— Значи не можеш да се справиш?

Гусн се усмихна.

— Не, командире, точно обратното. Веднъж направено, гениалното изобретение лесно може да бъде повторено даже от обикновен тенекеджия. В началото е бил необходим гений именно защото се е правело откритие. И защото са разполагали с примитивна техника. По онова време всички изчисления са били правени на ръка с големи сметачни машини. Цялата работа по първата водородна бомба е извършена с помощта на примитивни компютри. Мисля, че са се казвали „Ениак“. Но днес? — засмя се Гусн. Наистина звучеше абсурдно. — Една проста видеоигра е по-мощна от „Ениак“. С помощта на персонален компютър мога за няколко секунди да извърша изчисленията, отнели на Айнщайн месеци. Но най-важното е, че те са се съмнявали дали проектът им въобще може да бъде осъществен. Аз знам, че може. Освен това те са записвали всичките си действия. Така аз имам готов шаблон и въпреки че не мога изцяло да възстановя производствения процес, мога да го използвам като теоретичен модел. Знаеш ли, че за две-три години съм в състояние съвсем сам да изобретя атомна бомба?

— Мислиш ли, че разполагаме с две-три години?

Гусн поклати глава. Вече бе докладвал за впечатленията си от Ерусалим.

— Не, командире. Със сигурност не.

Куати обясни каква задача е възложил на немския им приятел.

— Това е добре. Къде ще се преместим?

Берлин отново бе столица на Германия. Бок се бе надявал това да стане, но в друга Германия. Той бе долетял през Сирия, Гърция и Италия, без да има ни най-малки проблеми с митническите служители. От летището нае кола и излезе от Берлин по магистрала Е-74, водеща на север към Грайфсвалд.

Гюнтер бе наел „Мерцедес Бенц“. Все пак се представяше за бизнесмен и трябваше да прилича на такъв. Затова взе най-големия мерцедес. По магистралата обаче на няколко пъти съжали, че не е с велосипед. Правителството на бившата ГДР не полагаше особени грижи за пътищата, а и сега положението не бе по-различно. За сметка на това другото платно изглеждаше в отлично състояние. С периферното си зрение Бок улавяше стотици мощни мерцедеси и БМВ-та, препускащи на юг към Берлин. Западните капиталисти бързаха да си възвърнат икономическото господство над Изтока, сгромолясал се след политическото предателство.

При Грайфсвалд Бок излезе от магистралата и се насочи на изток към Кемниц. Както и очакваше, второстепенните пътища се намираха в още по-окаяно състояние. След като премина през половин дузина копки, Гюнтер спря, за да погледне картата. После продължи още около три километра, направи серия от завои и паркира мерцедеса в квартал, който при старата власт явно се бе радвал на благоденствие. На алеята пред къщата се виждаше спрян трабант. Тревата все още бе добре подрязана и постройката имаше приличен вид. Но във въздуха се усещаше духът на отчаянието и несполуката. Бок остави колата си малко по-надолу по улицата и се върна до къщата по обиколен път.

— Дошъл съм да се видя с хер доктор Фром — каза той на жената, която му отвори — вероятно фрау Фром.

— За кого да съобщя? — попита го тя.

Жената бе около четиридесет и пет годишна с все още стегната кожа, изпъната над острите й скули. Около сините очи и стиснатите безцветни устни обаче личаха множество бръчки. Тя огледа мъжа на прага си с любопитство и може би малко надежда. Въпреки че Бок нямаше и представа защо е обект на вниманието й, той реши да се възползва от него.