Том Клэнси - Всички страхове

— О, получих чудесно предложение — вдигна един плик от задръстеното си с книги бюро Фром. — Канят ме в Аржентина. Колегите ми от Запада работят там от години. Пък и някои от приятелите ми също са избрали този път.

— Колко ти предлагат?

Фром изсумтя:

— Един милион марки годишно до завършване на проекта. Няма да ме облагат с данъци, ще имам тлъста банкова сметка и въобще всички дежурни примамки — каза безстрастно Фром.

Но това, разбира се, бе невъзможно. Фром по-скоро би просил, отколкото да работи за фашистите. Дядо му — един от първите спартаковци 72 72 Съюзът „Спартак“ — германска революционна група с леви убеждения, водена от Роза Люксембург и Карл Либкнехт. — Бел.прев. — бе умрял в трудов лагер скоро след завземането на властта от Хитлер. Баща му пък бе участвал в нелегалната комунистическа шпионска мрежа „Червеният оркестър“. Оцелял въпреки систематичното преследване от Гестапо и Sicherheitsdienst 73 73 Slcherheitsdienst — държавна сигурност. — Бел.прев. , той бе почетен член в местния партиен клуб до деня на смъртта си. Фром бе закърмен с марксистко-ленинското учение. Загубата на работата му не го накара да се влюби в новата политическа система, която бе учен да мрази. Сега нямаше работа, не бе постигнал целта в живота си и някакъв си розовобузест инженер от Гьотинген го третираше като чирак. Най-лошото бе, че жена му го караше да приеме работата в Аржентина и превръщаше живота му в ад, задето отказва. В крайна сметка Фром се престраши да зададе въпроса:

— Защо си дошъл, Гюнтер? Цялата полиция те търси и въпреки дегизировката тук съвсем не си в безопасност.

Бок се усмихна съучастнически.

— Направо е поразително как една перука и чифт очила могат да преобразят човек.

— Това не е отговор.

— Имам приятели, които се нуждаят от знанията ти.

— И какви са тези приятели? — попита мнително Фром.

— Политическите им възгледи са приемливи и за двама ни. Не съм забравил Петра — отвърна Бок.

— Онзи план, които направихме преди години, съвсем не беше лош. Какво стана тогава?

— Оказа се, че между нас е имало шпионин. Три дни преди акцията ни бяха променили разположението на охраната.

— От зелените ли беше?

Гюнтер се усмихна горчиво.

— Да. Тя беше се загрижила за вероятните жертви сред населението и за увреждането на околната среда. Но сега вече е част от тази околна среда.

Той си спомни, че Петра бе изпълнила присъдата. Нямаше нищо по-лошо от шпионите, пък и в случая Петра бе идеалната екзекуторка.

— Част от околната среда, казваш? Колко поетично — опита се да се пошегува Фром, макар да нямаше никакво чувство за хумор.

— Не мога да ти предложа пари. Всъщност не мога да ти кажа нищо повече. Решавай сам.

Бок не носеше пистолет, но имаше нож. Зачуди се дали Манфред се досеща за последствията от евентуален отказ. Вероятно не. Въпреки идеологическата си преданост Фром бе технократ и при това тесногръд.

— Кога заминаваме?

— Следят ли те?

— Не. Преди няколко дни трябваше да ходя в Швейцария по „предложението за работа“. Подобни неща не могат да се обсъждат в тази страна — обясни Манфред, — въпреки че сме щастливи и обединени. Сам уредих документите си за пътуването. Не, не мисля, че ме следят.

— Значи можем да тръгнем веднага. Ще вземеш ли някакъв багаж?

— Какво да кажа на жена си? — попита Фром, но веднага се упрекна за глупавия въпрос. Бракът му съвсем не беше от щастливите.

— Измисли сам.

— Тогава ще взема малко багаж. Така е по-лесно. Колко време…

— Не знам.

Забавиха се около половин час. Фром обясни на жена си, че ще отсъства няколко дни за по-нататъшни разговори във връзка с Аржентина. Тя го целуна обнадеждено. Аржентина сигурно бе хубава и още по-хубаво бе, че сигурно щяха да живеят добре. Може би този негов приятел щеше да му налее мозък в главата. Все пак караше мерцедес. Може би знаеше как да вкара мъжа й в правия път.

След три часа Бок и Фром се качиха на полета за Рим. След още един час спряха в Турция, откъдето отлетяха за Дамаск. Там се настаниха в хотел и се отдадоха на заслужена почивка.

„Ако не друго, то Марвин Ръсел изглежда още по-заплашителен отпреди.“ И малкото му наднормени килограми се бяха превърнали в пот. Всекидневните тренировки с бойците от движението бяха подобрили и без това отличната му физика, а слънчевият загар му придаваше вид на арабии Единственият недостатък бе религията. Другарите на Гусн съобщаваха, че американецът е истински езичник. Неверник, който се моли на слънцето. Мюсюлманите се дразнеха, но се отнасяха внимателно с новия си другар и се стремяха да му разкрият единствената права вяра в света — исляма. Марвин ги слушаше с уважение. Освен това стана ясно, че американецът е отличен стрелец от всяко разстояние и с всякакво оръжие. Че е изключително опасен в ръкопашен бой — едва не бе осакатил инструктора — и че на умението му да се маскира би завидяла всяка лисица. По всеобща преценка Марвин бе умен, хитър и роден за войник. Като оставим настрана религиозните му приумици, всички го харесваха и му се възхищаваха.