Том Клэнси - Всички страхове

— Това, за което сме дошли — отвърна Гусн на английски, — е доста интересно.

Манфред си взе поука.

— Kommen sie mit, bitte. 75 75 Kommen sie mit, bitte. — Елате с мен, моля. — Бел.прев.

Гусн ги поведе към една стена, в която имаше врата. Пред нея стоеше въоръжен часови, който явно вършеше по-добра работа от ключалка. Инженерът му кимна и войникът също кимна отсечено в отговор. Гусн ги въведе в една стая и включи флуоресцентната лампа. В средата се виждаше голяма работна маса, покрита с парче плат. Гусн го махна, без да каже и думичка. Вече се бе уморил от драматизъм. Беше време за работа.

— Gott im Himmel! 76 76 Gott im Himmel! (нем.) — Боже Господи! — Бел.прев.

— Аз също не съм я виждал — призна Бок. — Значи така изглежда.

Фром сложи очилата си и огледа механизма в продължение на около минута, преди да вдигне глава.

— Проектът е американски, но изработката не — забеляза той. — Кабелите са свързани по друг начин. Устройството е старо. Може би на около тридесет години. О, не, проектът е дори и по-стар, но изработката е скорошна. Електрическата верига е от… шестдесетте или може би началото на седемдесетте години. Съветска ли е? Вероятно от азербайджанските.

Гусн почти незабележимо поклати глава.

— Израелска? Ist das moglich? 77 77 Ist das moglich? (нем.) — Възможно ли е? — Бел.прев.

Този въпрос също получи кимване.

— Повече от възможно, приятелю. Тя е тук.

— Авиационна бомба. Тритият се използва за увеличаване на мощността — от петдесет до шестдесет килотона. Предполагам, че има радар и ударен взривател. Всъщност била е пусната, но не е експлодирала. Защо?

— Очевидно въобще не е била зареждана. Всичко, което открихме, е пред вас — отвърна Гусн, впечатлен от познанията на Манфред.

Фром пъхна ръка в корпуса на бомбата и пръстите му заопипваха за връзките.

— Прав сте. Колко интересно!

Последва дълга пауза.

— Знаете ли, че вероятно може да бъде поправена… и дори…

— Дори какво? — попита Гусн, макар и да знаеше отговора.

— Може да бъде реконструирана в експлозивно устройство.

— За какво? — попита Бок.

— За водородна бомба — отвърна Гусн. — Подозирах, че е така.

— Ще бъде ужасно тежка и няма да има нищо общо със съвременния дизайн. Както се казва груба, но ефикасна… — Фром вдигна поглед. — Значи искате да ви помогна да я поправите?

— Ще го сторите ли? — попита Гусн.

— Преди десет години… не, преди двадесет съм чел и мислил по този въпрос… Как ще бъде използвана?

— Това притеснява ли ви?

— Нали няма да бъде взривена в Германия?

— Разбира се, че не — отвърна раздразнено Гусн. В крайна сметка организацията нямаше какво да дели с Германия, нали?

В ума на Бок обаче нещо прищрака. Той затвори очи, за да оформи мисълта си.

— Да, ще ви помогна.

— И ще бъдете добре заплатен — обеща му Гусн. След момент видя, че е направил грешка, но в крайна сметка тя не бе от значение.

— Не върша подобни неща за пари. Да не ме мислите за продажен наемник? — попита с достойнство Фром.

— Извинете ме. Не исках да ви обиждам. Но уменията на един учен трябва да бъдат възнаградени. Ние не сме просяци.

„Нито пък аз“ — искаше да каже Фром, но благоразумието надделя. Тези хора нямаха нищо общо с аржентинците. Не бяха нито фашисти, нито пък капиталисти. Просто революционери, попаднали в лоша политическа обстановка. Въпреки че Манфред не се съмняваше във финансовите им възможности. Руснаците никога не бяха подарявали оръжието си на арабите. Те го бяха продавали срещу твърда валута. Дори и по времето на Брежнев и Андропов. А щом руснаците не са се срамували от това още докато изповядваха комунизма… значи…

— Извинете ме. Аз просто констатирах факта и също не съм възнамерявал да ви обиждам. Знам, че не сте просяци. Вие сте революционери, борци за свобода и за мен ще е чест да ви помогна с каквото мога. — Той махна с ръка. — Моля ви, чувствайте се свободни да ми платите колкото намерите за добре. — „Това сигурно ще е доста повече от мизерните един милион марки.“ — Но, моля ви, разберете, че аз не се продавам за пари.

— Удоволствие е да се работи с достоен човек — каза Гусн с радостен поглед.

Бок си помисли, че и двамата са започнали доста остро, но си замълча, Той вече подозираше какво точно ще е заплащането на Фром.

— И така — обади се отново Гусн. — Откъде ще започнем?

— Първо трябва да помислим. Ще ми трябват молив и хартия.

— И кой сте вие? — попита Райън.

— Бен Гудли, сър.

— От Бостън ли сте? — заинтересува се Джак. Акцентът на младежа го издаваше.