Том Клэнси - Всички страхове

— Предполагам, че е било точно така, щом си му се отдавала и си му позволявала да ти се наслаждава. Сигурно ти е харесвало, че се връща отново. Не вярвам само да си го примамвала. Имало е нещо повече от сношение. Хер Манщайн е бил изискан ухажор. И то с богат опит. Посещавал е само най-умелите проститутки. Кажи ми, Петра, откъде си придобила толкова много умения? Само от Гюнтер или е имало и други? Разбира се, всичко в било в името на революционната справедливост и революционното Kameradschaft, nicht wahr? 62 62 Kameradschaft, nicht wahr (нем.) — другарство, нали — Бел.прев. Ти си безполезна отрепка, Петра. Дори и курвите имат морал, но ти не. Ами възлюблената ви революционна кауза? — изсмя се детективът. — Doch! Ама че кауза. Как се чувства човек, отритнат от целия немски Volk?

При забележката Петра се размърда неудобно, но не каза нищо.

— Какво става, Петра? Да не би да си изгубила героичното си дар слово? Ти винаги си говорила как си представяш свободата и демокрацията, нали? Нима фактът, че сега имаме истинска демокрация, те разочарова? Или пък не ти харесва това, че хората ви презират? Кажи ми, Петра, как се чувства човек, отритнат от цялото общество? Напълно отритнат. Това е истината — прибави инспекторът. — Знаеш, че не се шегувам. Двамата с Гюнтер сигурно сте наблюдавали хората, минаващи под прозорците ви. Ако не греша, една от демонстрациите се проведе точно под вашия блок. Какво си мислеше, докато ги гледахте, Петра? Какво си казахте с Гюнтер? Че това е просто контрареволюционен номер?

Детективът поклати глава и се наведе да погледне в празните безизразни очи, радвайки се на работата си точно както го бе правила и тя.

— Кажи ми, Петра, как си обясняваш резултатите от гласуването? Изборите бяха свободни. Ти, разбира се, го знаеш. Всичко, в което си вярвала, за което си се борила и убивала, е било грешка. Било е напразно! Е, поне не си си изгубила времето напразно. Поне си спала с Вилхелм Манщайн.

Детективът се облегна на стола си и запали тънка пура. Димът от устата му се заизкачва към тавана.

— И сега, Петра? Надявам се, че поне онази кратка среща ти е доставила удоволствие. Няма да напуснеш този затвор. Никога, Петра. Никой няма да те съжали дори и да си прикована към инвалидна количка. О, не, грешка. Те ще си спомнят престъпленията ти и ще си кажат, че не заслужаваш друго, освен да изгниеш тук заедно с останалата измет. За теб няма надежда. Ще умреш в тази сграда, Петра.

При тези думи Петра Хаслер-Бок потръпна. За миг очите й се разшириха и тя понечи да каже нещо, но остана безмълвна. Детективът спокойно продължи:

— Между другото изгубихме следите на Гюнтер. В България го изпуснахме само за тридесет часа. Забравих да ти кажа, че руснаците ни дадоха всичките си досиета за вас и вашите приятели. За месеците, прекарани в тренировъчни лагери. Във всеки случай Гюнтер продължава да бяга. Подозирам, че сега е в Ливан, където се е сдушил с тамошните ви приятелчета. Те са следващите — каза й детективът. — Не чу ли, че американците, руснаците и израелците ще работят заедно? Това е част от споразумението им. Нима не е чудесно? Мисля, че там ще хванем Гюнтер… Ако има късмет, ще се отбранява или ще, направи нещо също толкова глупаво и тогава ще можем да ти донесем снимки от тялото му… Снимки, точно така! Как можах да забравя? Имам нещо за теб — обяви следователят.

Той сложи една касета във видеото и пусна телевизора. Няколко секунди образът бе неясен, но след това на екрана се появи картина. Кадрите явно бяха любителски. Те показваха две малки близначки, обути в розови ританки, седнали върху типичен немски килим в типичен немски апартамент. Всичко бе в изряден Ordnung. Дори и списанията по масата бяха събрани в един ъгъл. Действието започна.

— Ела, Ерика. Ела, Урсула! — подкани ги един женски глас.

Двете момиченца се изправиха и с помощта на масичката се заклатушкаха към нея. Камерата проследи неуверените им, олюляващи се крачки към ръцете на жената.

— Мамо, мамо — казаха и двете почти в един глас. Детективът изключи телевизора.

— Вече вървят и говорят. Ist das nicht wunderbar? 63 63 Ist das nicht wunderbar? (нем.) — Не е ли чудесно? — Бел.прев. Новата им майка просто ги обожава, Петра. Е, помислих си, че ще искаш да видиш тези кадри. Това е за днес.

Детективът натисна скрит бутон и един пазач се появи да отведе окованата затворничка в килията й.

Килията представляваше голо помещение с боядисани в бяло тухлени стени. Нямаше прозорци. На масивната стоманена врата се виждаха шпионки и отвор, през който се подаваше храната. Петра не знаеше за скритата телевизионна камера. Тя бе монтирана близо до тавана и замаскирана като тухла. По пътя към килията Петра Хаслер-Бок успя да запази самообладание. После вратата зад гърба й се затръшна.