Том Клэнси - Всички страхове

— Можете да се справите и по-добре! — реагира остро командирът.

— „Сонарът“ на командира. „Сиера“-5, изглежда, е съветска атакуваща подводница от клас „Акула“. Предварителната информация я идентифицира като „Акула“ 6 — „Адмирал Лунин“. Изчакайте. — Последва кратко мълчание. — Вероятно изменение в положението на „Сиера“-5. Вероятен завой. Потвърждаваме изменението на позицията. „Сиера“-5 застава на траверса. Потвърждавам, на траверса.

— Капитане — каза помощникът, — това положение подобрява ефективността на кърмовия му сонар.

— Правилно. „Сонар“, тук „Контрол“. Искам проверка на шумовете, които излъчваме.

— Тук „Сонар“. Прието. Изчакайте, сър. — Изминаха още няколко секунди. — Капитане, излъчваме някакъв шум… не съм сигурен точно какъв. Прилича на тракане. Може би от задните цистерни. Появява се за пръв път, сър. Определено идва откъм кърмата. Металически е.

— „Контрол“, тук секторът за управление. Нещо ни безпокои. Чуваме шум откъм кърмата. Може би е в цистерните за баласт.

— Капитане — обади се Шоу. — „Сиера“-5 поема противоположен курс. Сега се движи на югоизток, приблизително едно-три-нула градуса.

— Може би ни чува — изръмжа Рикс. — Качваме се в горния слой. Дълбочина тридесет метра.

— Тридесет метра, прието. „Рул“, заемете петградусов наклон спрямо морското равнище.

— Пет градуса спрямо морското равнище, прието. Сър, наклонът към морското равнище е пет градуса, издигаме се на дълбочина тридесет метра.

— „Контрол“, тук секторът за управление. Тракането спря. Прекъсна в момента, когато корпусът се изправи леко нагоре.

— Какво, по дяволите, означава това… — изръмжа помощникът към Рикс.

— Сигурно някой тъпанар от работниците в доковете е забравил инструментите си в цистерните за баласт. Един приятел имаше такъв случай. — Рикс бе достатъчно ядосан, но в крайна сметка, ако щеше да има инцидент, то по-добре да се случи сега. — Когато достигнем горния слой, искам да поемем северен курс и да изясним причината.

— На ваше място бих изчакал, сър. Знаем къде е конвергентната зона. Нека обектът се измъкне от нея, и тогава ще можем да маневрираме, без да ни чува. Нека си помисли, че сме излезли от обсега му, преди да сме започнали да си играем игрички. Той вероятно смята, че още не сме го прехванали. Ако започнем да маневрираме усилено, сами проваляме шансовете си.

Рикс се замисли.

— Не. С изчезването на шума в кърмата вероятно вече ни е изгубил. Когато се изкачим в горния слой, ще се смесим с шумовете от повърхността и ще можем свободно да маневрираме. Сонарът му не е чак толкова добър Той просто е подушил нещо, без да знае какво. По този начин можем да увеличим дистанцията между нас.

— Ясно, сър — отвърна безстрастно помощник-капитанът. „Мейн“ застана успоредно на морското равнище на дълбочина тридесет метра. Тя вече бе доста над границата, деляща сравнително топлата вода на повърхността от дълбоките ледени води. Тази граница драстично променяше акустиката и Рикс прецени, че „Акула“ вече е изгубила всякакъв шанс да го засече.

— „Сонар“ вика „Контрол“. Контактът със „Сиера“-5 е прекъснат.

— Много добре. Аз поемам командването — обяви Рикс.

— Капитанът поема командването — повтори дежурният офицер.

— Рул десет градуса наляво. Нов курс три-пет-нула.

— Рул десет градуса наляво, прието. Нов курс три-пет-нула. Сър, рулят е с десет градуса наляво.

— Много добре. „Машинно“, тук капитанът. Увеличете скоростта на десет възела.

— „Машинно“, прието. Увеличаваме скоростта на десет възела.

„Мейн“ пое курс на север със скорост десет възела. На хидроакустиците им бяха необходими десет минути, за да се пригодят към новите условия. През това време американската подводница сякаш бе сляпа.

— Капитане, тук секторът за управление. Шумът се появи отново — обяви дежурният офицер.

— Намали на пет възела. Пълен напред с една трета.

— Пълен напред с една трета, прието. Сър, „Машинно“ потвърждава пълен напред с една трета.

— Много добре. Какво става с шума в сектора за управление?

— Все още го чуваме, сър.

— Ще изчакаме минута — обади се отново Рикс. — „Сонар“, тук капитанът. Нещо ново за „Сиера“-5?

— Съвсем не, сър. Контактът липсва.

Рикс бавно отпиваше от кафето си, без да откъсва поглед от часовника, докато не изминаха три минути.

— „Контрол“ вика „Машинно“. Какво става с шума?

— Без промяна, сър. Все още е тук.

— По дяволите. Помощник, намали скоростта с още един възел.