Том Клэнси - Всички страхове

— Но тя е метална. Това е невъзможно.

— Командире, наистина нямам необходимите по този въпрос знания, но поне това знам. Когато експлозивите се задействат, те смачкват сферата навътре, сякаш е гумена. Възможно е! Нали знаеш какво става, когато РПГ се удари в бронята на танка? Тук има достатъчно експлозив поне за сто РПГ-та. Те действат точно така, както ти казах. Когато сферата се свие, близостта на атомите поражда верижна ядрена реакция. Мисли, командире.

„Бомбата е паднала в градината на стареца през първия ден от Октомврийската война. Израелците са се уплашили от мощността на сирийската атака, а ефективността на руските ракети ги е изумила. Самолетът е бил свален и бомбата е паднала. Точните обстоятелства не са от значение. Важното е, Исмаил, че ние притежаваме частите на атомна бомба.“

Гусн извади нова цигара и я запали.

— Можеш ли…

— Вероятно — отвърна инженерът.

Лицето на Куати се проясни и болката, която го тормозеше повече от месец, изчезна.

— Аллах наистина е милостив.

— Милостив е. Командире, трябва да обмислим всичко много внимателно и много сериозно. Що се отнася до секретността…

Куати кимна.

— Да. Добре направи, че ме доведе тук сам. За това не можем да се доверим на никого… на никого… — Куати остави думите му да заглъхнат и се обърна към другаря си: — Какво ще ти трябва?

— На първо време информация, командире. Книги. И знаеш ли къде трябва да отида за тях?

— Русия?

Гусн поклати глава.

— Израел, командире. Къде другаде?

Конгресменът Ал Трент се срещна с Райън в заседателната зала на една от комисиите. Тя се използваше само за закрити заседания и всеки ден я пръскаха за дървеници.

— Как е животът, Джак? — попита Трент.

— Нямам големи оплаквания, Ал. Президентът имаше хубав ден.

— Наистина. Всъщност това се отнася за целия свят. Страната ти дължи благодарности, доктор Райън.

— Нека никой да не разбере за това — усмихна се иронично Джак.

— Такива са правилата на играта. Мислех, че вече си свикнал с тях. И така, какво те носи насам без предупреждение?

— Започнахме нова операция. Казва се НИИТАКА.

Райън обясни същността в продължение на няколко минути. По-късно трябваше да представи и документация. Засега обаче съобщението за започването и целта й бяха достатъчни.

— Един милион долара месечно. Само това ли иска? — засмя се гръмко Трент.

— Директорът бе ужасен — осведоми го Джак.

— Винаги съм харесвал Маркъс, но той е доста стиснато копеле. В комисията имаме двама японофили, Джак. Доста трудничко ще ги привлечем за каузата.

— С теб стават трима.

Трент се обиди.

— Аз японофил? Само защото в района ми има две телевизионни фабрики и защото директорът на автомобилния завод уволни половината си персонал? Защо, по дяволите, трябва да му се карам за това? Дай да видя документите от заседанието на японското правителство — нареди конгресменът.

Райън отвори куфарчето си.

— Не можеш да ги преснимаш и да ги цитираш. Виж, Ал, това е дългосрочна операция и…

— Джак, да не мислиш, че съм хванат от гората? Ти май си се превърнал в някакъв мрачен мухльо. Какво ти става?

— Много работа — обясни Джак и му поднесе доклада.

Ал Трент четеше бързо. Всъщност той направо препускаше из страниците. Лицето му остана безизразно и той се превърна в това, което всъщност бе — студен и пресметлив политик. Убежденията му клоняха наляво, но за разлика от съмишлениците си той не им позволяваше да вземат връх над разума. Пазеше страстите за пленарната зала и за леглото у дома си. Навсякъде другаде бе вледеняващо практичен.

— Ако види това, Фаулър ще подскочи като ужилен. Японците са най-високомерните хора. Чувал ли си друг път подобно нещо? — попита Трент.

— Само по време на политически спорове. Аз също се изненадах от езика им, но той сигурно е свързан с културата, не мислиш ли?

Конгресменът бързо вдигна поглед.

— Така е. Под добрите им обноски може би се крият диви и необуздани хора. Нещо като британците, но тези приличат направо на зоологическа градина… За бога, Джак, това е скандално. Кой го е вербувал?

— Както обикновено. Появил се е на няколко приема, шефът на станция Токио чул слуховете и изчакал малко, преди да направи хода си. Руснакът му е предал материалите и е казал условията си.

— А защо операцията се казва НИИТАКА? Май съм чувал това име и преди.

— Аз го избрах. Когато японските части са напредвали към Пърл Харбър, кодовият сигнал за начало на операцията е бил: „Изкачете връх Ниитака.“ Не забравяй, че ти си единственият човек в сградата, който знае тази дума. В случая ще приложим едномесечна смяна на кодовите имена. Фактът, че прибягваме до тази процедура, красноречиво говори за важността на операцията.