Том Клэнси - Всички страхове

— Трябва да говоря с командира — каза Гусн на охраната.

— Той току-що си легна — отвърна му боецът.

Цялата част бе станала по-внимателна към командира си.

— Ще се наложи да го вдигна. — Гусн мина покрай него и влезе в сградата.

Стаята на Куати се намираше на втория етаж. Гусн изкачи стълбите, мина покрай друг войник и отвори вратата на спалнята. С влизането си чу шума от душа в банята.

— Аз съм, Гусн Трябва да поговорим.

— Не може ли утре?

Куати се появи от банята. Лицето му бе пръстеносиво. Въпросът не прозвуча като заповед и това говореше за състоянието на командира повече, отколкото Гусн можеше да си представи. Може би новината щеше да го накара да се почувства по-добре.

— Приятелю, трябва да ти покажа нещо. И то още тази вечер. — Гусн се опита гласът му да прозвучи спокойно.

— Наистина ли е толкова важно? — почти изстена Куати.

— Да.

— Разкажи ми.

Гусн само поклати глава и посочи ушите си.

— Отнася се за нещо интересно. Оказа се, че израелската бомба има нов детонатор. Едва не ме уби. Трябва да предупредим колегите си за него.

— Бомба ли? Мислех, че… — Куати спря по средата на изречението. За момент лицето му се проясни и командирът въпросително повдигна вежди. — Тази вечер, казваш?

— Ще те закарам с джипа си.

Желязната воля на Куати взе връх.

— Много добре. Изчакай да се облека.

Гусн слезе по стълбите.

— Двамата с командира ще отидем да видим нещо.

— Мохамед! — извика шефът на охраната, но Гусн го спря.

— Аз лично ще го закарам. В моята работилница няма опасности.

— Но…

— Тревожиш се като баба! Ако израелците бяха толкова умни, отдавна да си мъртъв, пък и командирът заедно с теб!

Тъмнината пречеше на Ибрахим да види изражението на шефа на охраната, но за сметка на това усети гневните вълни, които напираха в гърдите на стария и опитен боец.

— Ще видим какво ще заповяда командирът!

— Какво става тук? — появи се Куати на вратата с все още разпасана риза.

— Ще те закарам лично, командире. Няма нужда от охрана.

— Както кажеш, Ибрахим.

Куати се качи в джипа и Гусн подкара пред изумените погледи на охраната.

— За какво точно става въпрос?

— Оказа се, че не е електронно устройство, а бомба — отвърна инженерът.

— Е, и? Намирали сме толкова много бомби. Какво й е по-особеното на тази?

— По-лесно е да ти я покажа, отколкото да обяснявам — каза Гусн, като караше бързо и не откъсваше поглед от пътя. — Ако след като свършим, все още си мислиш, че съм ти изгубил времето, можеш спокойно да ме застреляш.

Куати учудено обърна глава. Всъщност тази мисъл вече му бе хрумнала, но той бе твърде опитен командир, за да убива хората си. Гусн определено не се отличаваше с бойни качества, но бе експерт в областта си. Командирът издържа останалата част от пътя, без да продума. Молеше се само лекарствата, които бе взел, да му позволят да яде. Грешка, да задържат в стомаха му погълнатата вече храна.

След петнадесет минути Гусн спря джипа на около петдесет метра от работилницата си и поведе командира по заобиколен път. Куати вече бе напълно объркан и доста нервен. Когато лампите светнаха, той видя корпуса на бомбата.

— Е, и какво?

— Ела тук — поведе го Гусн към ъгъла. Той се наведе и отмести кутията с инструменти. — Гледай!

— Какво е това?

Приличаше на малко оръдейно гюле. Просто метална сфера. Гусн, изглежда, се забавляваше. Куати се разгневи, но гневът му премина почти веднага.

— Това е плутоний.

Главата на командира отскочи назад, сякаш бе на пружини. — Какво? Какво си…

Гусн хвана ръката му и заговори бавно и успокоително:

— Това, което знам със сигурност, командире, е, че пред себе си имаш част от експлозивното устройство на атомна бомба. Израелска атомна бомба.

— Невъзможно! — прошепна Куати.

— Пипни го — предложи Гусн.

Командирът се наведе и докосна сферата с пръст.

— Топла е, защо?

— От разпадането на алфа частиците. Форма на радиация, която не е опасна. Във всеки случай не и тук. Това е плутоний, част от експлозивното устройство на атомна бомба. Не може да бъде нищо друго.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Убеден съм. Не може да бъде нищо друго. — Гусн се приближи до корпуса на бомбата. — Тези — вдигна той някакви малки части от електронно устройство — приличат на стъклени паяци, нали? Наричат се криптонови превключватели. Изпълняват функцията си със съвършена прецизност, а тя е необходима за едно-единствено устройство в бомбата. А това са активни експлозивни блокчета. Забележи, че някои от тях са петоъгълни, а други — шестоъгълни. Те имат задачата да придават точно определена форма. Трябва да бъде постигната идеална експлозивна сфера Подобно устройство е и РПГ, но тук силата е насочена навътре. Експлозивните блокчета са предназначени да смачкат онази сфера до размерите на орех.