Том Клэнси - Всички страхове

Шестнадесетгодишната по онова време Карол бе единственото оцеляло дете на вожда на племето хмонг. Той пък от своя страна бе защитавал храбро и до смърт своите и американските интереси. Карол се омъжи за сержанта от военновъздушните сили Бък Зимър, загинал в друг хеликоптер и от друго предателство. Именно тогава Райън се появи в семейство Зимър. Въпреки дългите години държавна служба той явно не бе изгубил търговския си нюх. Сполучливо избраното място на дрогерията позволяваше на семейство Зимър да печели толкова, че да не прибягва до учредения от Райън образователен фонд за децата. С помощта на отец Тим Райли първият син на Карол получи пълна стипендия в Джорджтаунския колеж и вече бе пред завършване. Както при повечето азиатци, преклонението на Карол пред образованието граничеше с религиозен фанатизъм и децата й се бяха метнали на нея. Освен това тя ръководеше магазина си е машиналната точност на пруски сержант, командващ пехотинци. Тезгяхът бе толкова чист, че Кети Райън спокойно можеше да го ползва като операционна маса. Джак се усмихна на мислите си. Може би Лоурънс Алвин Зимър младши щеше да направи точно това.

Райън прегледа счетоводните книги. Вече не можеше да практикува като счетоводител, но все още разбираше от счетоводен баланс.

— Ще вечеря ли с нас?

— Не мога, Карол. Трябва да се прибирам у дома. Тази вечер синът ми има бейзболен мач. При теб всичко наред ли е? Имаш ли още проблеми с онези хулигани?

— Не се връщал. Господин Кларк ги изгонил завинаги.

— Ако се появят отново, искам да ми се обадиш веднага — каза сериозно Джак.

— Добре, добре. Научих урок — обеща му тя.

— Чудесно. Сега трябва да тръгвам — изправи се Райън.

— Доктор Райън?

— Да?

— Военните казва, че Бък умрял в нещастен случай. Аз никога не съм питала, но сега питам: нещастен случай или не нещастен случай?

— Карол, Бък загина, докато изпълняваше задачата си и спасяваше живота на други хора. Аз бях там. Господин Кларк също.

— Онези, дето убили Бък…

— Никога няма да чуеш нищо за тях — каза тихо Джак. — Нищо.

По погледа й личеше, че го е разбрала. Въпреки оскъдните си познания по английски Карол бе схванала подтекста.

— Благодаря, доктор Райън. Аз никога няма пита повече, но трябва знам.

— Няма нищо — отвърна Джак изненадан, че е чакала толкова дълго.

Интеркомът изпращя:

— „Сонар“ вика „Контрол“. Прехванат шум на нула-четири-седем. Контакт със „Сиера“-5. Засега нямаме повече информация. Ще ви държим в течение.

— Много добре — отвърна капитан Рикс. — Екипът за проследяване да започне анализа на обекта.

Капитанът огледа пулта си. Приборите показваха скорост от седем възела, дълбочина от сто и двадесет метра и курс три-нула-три. Контактът бе по траверса отдясно на борда.

Мичманът, командващ екипа за проследяване, веднага погледна миникомпютъра „Хюлет-Пакард“, инсталиран в задния десен ъгъл на кабината.

— Добре — обади се той. — Имам траекторията. Малко е неясна… сега се подобри. — Операцията отне на компютъра около две секунди. — Добре, сега получавам дистанцията… намира се в конвергентната зона 59 59 Конвергентна зона — явление, при което, ако водата е достатъчно дълбока, налягането изкривява звуковите вълни нагоре към повърхността. — Бел.прев. . Обсегът е между тридесет и четиридесет хиляди метра, ако е в първа, и между петдесет и шестдесет хиляди метра, ако е във втора конвергентна зона.

— Та тя е почти до нас — обърна се помощник-капитанът към Рикс.

— Прав си, помощник. Изключете компютъра — заповяда командирът.

Капитан трети ранг Уолтър Клагет, помощник-командир от Златния екипаж на американската подводница „Мейн“, отиде до компютъра и го изключи.

— Имаме проблеми с хюлет-пакарда… Изглежда, че повредата няма да бъде отстранена с часове — обади се той. — Жалко.

— Чудесно — каза тихо мичман Кен Шоу на седящия до него кормчия.

— Спокойно, господин Шоу — също така шепнешком отвърна старшината. — Ще се погрижим за теб. И без това сега компютърът не ти трябва.

— По-тихо там в атакуващия отсек! — обади се капитан Рикс.

Курсът на подводницата я водеше в северозападна посока. Операторите на сонара подаваха информация към атакуващия отсек. След десет минути екипът за проследяване бе готов с решението си.

— Капитане — обади се мичман Шоу. — Установеният контакт „Сиера“-5 е в първа конвергентна зона. Дистанцията между нас е около тридесет и пет хиляди метра. Поддържа курс на юг със скорост десет възела.