Том Клэнси - Всички страхове

Клагет изпълни заповедта. Той разбра, че капитанът губи контрол над положението. Това бе лошо. Изминаха нови десет минути. Тревожният шум от кърмата намаля, но не изчезна.

— „Сонар“ до „Контрол“! Установен контакт на нула-едно-пет. Появи се изневиделица. Това е „Сиера“-5, сър. Подводницата със сигурност е от клас „Акула“. „Адмирал Лунин“. Оценявам контакта като директен. Корпусът й е леко наклонен. Вероятно току-що е навлязла в горния слой.

— Прехванала ли ни е?

— Твърде възможно, сър — отвърна операторът на сонара.

— Стоп! — извика нечий глас. Ескадреният командир Манкузо влезе в стаята. — Добре, спираме тренировката на този етап. Моля, офицерите да ме последват.

Когато лампите светнаха, всички въздъхнаха облекчено. Стаята се намираше в голяма квадратна сграда, която въобще не приличаше на подводница, въпреки че останалите й помещения абсолютно точно възпроизвеждаха важните отделения на лодките от клас „Охайо“. Манкузо поведе офицерите от атакуващия отсек към залата за разбор и затвори вратата след себе си.

— Лоша тактическа грешка, капитане. — Дипломацията не бе силната страна на Барт Манкузо. — Помощник-капитан, какъв съвет дадохте на командира си? — Клагет го повтори дума по дума. — Капитане, защо отхвърлихте това предложение?

— Сър, прецених, че акустичните ни предимства позволяват да го направим по този начин, така че да се отдалечим от целта.

— Уоли? — обърна се Манкузо към командира на Синия екипаж Уоли Чембърс, който бе на път да стане капитан на подводницата „Кий Уест“.

Чембърс бе работил и под ръководството на Манкузо на „Далас“. Той имаше всички качества да стане чудесен командир и току-що го бе доказал.

— Беше лесно предвидимо, капитане. Още повече че след като запазихте курса и променихте дълбочината, шумът ви достигна до мен. А прекъсващите сигнали, които прехванахме, със сигурност идваха от подводница. Щеше да бъде по-добре леко да повдигнете носа си, за да запазите дълбочината и да намалите скоростта. До този момент сведенията ми бяха доста мъгляви. Ако не бяхте увеличили скоростта си, никога нямаше да ви прехвана и идентифицирам. Но вие постъпихте точно обратното. Тогава забелязах излизането ви в горния слой, установих конвергентната зона и се промуших под вас. Капитане, не знаех, че сте наблизо, докато сам не ми подсказахте. Но вие направихте и нещо повече — позволихте ми да се приближа. Шумът от повърхността бе сравнително слаб и аз ви прехванах на около двадесет и шест хиляди метра от себе си. Чувах ви, без вие да можете да ме чуете. Остана ми само бързо да се приближа до вас и да ви хвана на мушка. Направо ви наврях в ъгъла.

— Целта на упражнението бе да ви покажем последиците от загубата на предимството в акустика. — Манкузо помълча около половин минута и отново заговори: — Добре, не беше честно. Но нима животът не е същият?

— „Акула“ е добра лодка, но дали притежава и добър сонар?

— Предполагам, че е на нивото на второто поколение 688.

„Няма начин“ — каза си Рикс.

— И какви други изненади мога да очаквам?

— Добър въпрос. Отговорът е, че не знаем. А щом не знаем, трябва да предполагаме, че са не по-малко опасни от нас.

„Няма начин“ — помисли си отново Рикс.

„Може би дори и по-опасни“ — добави наум Манкузо.

— Добре — обърна се контраадмиралът към екипа на атакуващия отсек. — Прегледайте информацията и след тридесет минути ще направим разбор.

Рикс проследи с поглед Чембърс и Манкузо, които излязоха от стаята. Манкузо бе умен и ефективен подводничар, но въпреки това си оставаше проклет жокей на атакуваща подводница. Той не заслужаваше командването на ескадра от ракетоносци, защото просто не мислеше както трябва. Бяха се наговорили с бившия си колега от Атлантическия флот. По дяволите. Рикс бе сигурен, че е постъпил правилно.

Условията при тренировка бяха нереални. Нима Росели не му каза, че „Мейн“ е неоткриваема? По дяволите! Първата му възможност да докаже на командира на ескадрата на какво е способен, пропадна. Бе провалена от някаква си измислена, нечестна тренировка. Бе провалена от екипажа му, с който Росели толкова се гордееше.

— Господин Шоу, дайте ми дневниците си със сведенията от анализа на целта.

— Заповядайте, сър.

Мичман Шоу, който само преди две седмици бе завършил подводничарското училище в Гротън, стоеше в ъгъла и стискаше дневниците в ръцете си. Рикс ги взе и ги разтвори на масата. Очите на капитана зашариха по страниците.